Радост Овагимян, психолог: Регистрирането на наркозависимите деца е сериозен проблем за страната ни

Радост Овагимян, психолог в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-жо Овагимян, какъв е подходът след като се разбере, че някое лице употребява наркотици и как се определя зависимостта към тези вещества?
Радост Овагимян: Регистрирането на наркозависимите деца е сериозен проблем за страната ни. Причината за този проблем е, че дори, когато се регистрират зависимите лица, често нещата не се променят. След като родителите разберат, че детето им има проблем с наркотици, те търсят някои от центровете, които се занимават с тази проблематика, където се прави скрининг тест на детето, който показва дали има употреба или злоупотреба с наркотични вещества и чрез този тест става ясно дали има зависимост. При регистрирана зависимост към психоактивни вещества е важно да кажем, че най-честите регистрирани зависимости са към стимулантите, които са амфетамините, синтетичните канабиноиди и метамфетамините. След скрининг теста и установяването на зависимост – детето и родителите биват насочени към психиатрична помощ. Психиатърът установява заболяването, защото зависимостта е заболяване по МКБ10 и след като се устави, че детето има проблем започва „ада“ за родителите и за всички онези специалисти, които подкрепят тези родители. Зависимостта към наркотични вещества е огромен проблем както за децата, така и за родителите, защото не е никак лесно лечението от тази болест.
Фокус: Къде се настаняват за лечение зависимите от наркотични вещества деца?
Радост Овагимян: В България няма нито една специализирана болница или институция за наркозависими деца. Не съществува специализирана институция, която да поеме зависимите до тяхната детоксикация, рехабилитация и ресоциализация. Зависимите деца в момента се настаняват в детска психиатрия в София или във Варна. Те могат да бъдат настанени и в някоя от терапевтичните общности. Тези общности не са по Здравна каса и ако родителите нямат възможности и финансови средства, няма как дори с тяхното съгласие – детето да постъпи за лечение в терапевтична общност. Зависимостта към наркотични вещества е семейна болест. Това е болест на всички, която тръгва от семейството и се превръща в болест на обществото. От тази болест на зависимостта боледува цялото общество. Стигмата и е толкова висока, че не искаме да говорим за нея и да направим нужните програми и нужните специализирани места, за да помагаме на децата така както е редно. Проблемът свързан с лечението се оказва изключително сериозен в България.
Фокус: Влияе ли възпитанието върху това дали детето ще започне да употребява наркотици и възможно ли е на по-късен етап да започне човек да употребява?
Радост Овагимян: Хората могат да започнат да употребяват наркотици и в зряла възраст. По-възрастните хора, които са на 25-30 години също прибягват към наркотиците и стимулантите. Интересът към наркотичните вещества влияе от начина на живот като значение имат й традициите, средата и удовлетвореността на хората. Ние сме едно общество на консуматори. Колко сме по-задоволени и колкото повече възможности имаме, толкова повече ние търсим какво да направим още и да експериментираме дори, когато сме възрастни. Често липсата на удоволствие в ежедневието, то се търси в наркотичните вещества, което по никакъв начин не зависи от възрастта. Човек може да се разболее и на по-голяма възраст от болестта на зависимостта и да започне да прибягва до употребата на стимуланти и наркотични вещества.
Фокус: Наблюдава ли се зависимост и към алкохола от подрастващите?
Радост Овагимян: България е една от държавите, в които болестта на алкохолизма е много силно застъпена. Тази болест е една травма за обществото ни. Алкохолът е сериозно вещество и моделът на родителя влияе силно на децата. Въпреки това децата имат по-малко проблеми от болестта алкохолизма, в сравнение с възрастните. По този повод се сещам за един интересен случай, при който в кабинета дойде един баща на 12 годишно момче, за което беше разбрал, че е пушило пред училището и е пило бира. По този повод родителят беше решил да направи профилактика и затова потърси помощта ми. Той искаше детето да чуе от друг човек за вредите от алкохола и тютюнопушенето, но учудващо на вратата бащата беше купил една бутилка бира и бе със запалена цигара като със силен тон обясняваше на сина си какво причиняват цигарите и алкохола. Този пример е изключително показателен за родителите, защото много често няма значение какво говорят, ако поведението, отношението и действието им показват нещо съвсем различно. В крехката възраст децата запаметяват действията на родителите и на тях им влияе и начина на говорене. Важно е родителите да обръщат внимание върху действия си и върху това дали сами те употребяват алкохол или пушат пред децата си като е важен и начина на говорене за психоактивните вещества с децата.
Фокус: Полезни ли са семинарите свързани с вредата и опасностите от наркотичните вещества за децата?
Радост Овагимян: Лекциите с цел профилактика и превенция на наркотични вещества, може да се възприемат като промоция за децата. Причината затова е, че децата възприемат нещата по различен начин от възрастните. Те не са малки възрастни и това е много важно да се знае от всички родители. Много често специалистите, които правят профилактика всъщност промотират по един неосъзнаван начин наркотичните вещества. Причината е, че когато говорим на децата за ефекта от наркотиците, в крехката възраст те биха проявили любопитство от употребата им, а не страх. По този начин те може да бъдат подтикнати към употреба. Спорен е въпросът в каква възрастова граница е необходимо да се говори за наркотици. Родителите също трябва предварително да са се подготвили какво ще говорят и по какъв начин ще говорят за наркотичните вещества. Важно е те да бъдат внимателни, за да се избегне ефекта промотиране на наркотиците. Моят съвет към всички родители е да обръщат внимание към децата си. Децата не са част от интериора и те не искат играчки и пари, а имат нужда от внимание. Те имат нужда от 15 минути, в които да бъдат хванати за ръце и да бъдат изслушани, а това би било най-голямата превенция срещу посягането към наркотични вещества както и срещу бягството от реалността. Нито един човек няма да иска да избяга от реалността ако тя му харесва.
Фокус: Каква е причината някой деца да не споделят?
Радост Овагимян: Съществуват различни характери деца като всяко едно от тях е строго индивидуално и има строга специфика в своята психика като при децата, които са в норма и нямат никакви проблеми и не искат да споделят, това означава, че им се е случило нещо травматично в миналото. Тази травма може да бъде ако те са споделили нещо някога на някого и не им е обърнато внимание като е възможно този човек да им се е подиграл или да са били неглижирани като по този начин са получили обратна негативна връзка. В тази обратна негативна връзка те решават, че няма смисъл да споделят, защото няма как да им се помогне за разрешаване на проблема като на тях не им олеква и не променят ситуацията. Това е една от причините децата да не споделят. Едно от първите неща е създаването на доверителна връзка, защото тази доверителна връзка е разрушена някъде и някога в дадени обстоятелства.
Денис НИКИФОРОВ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: