Ани Йорданова – Лобалена Лейла: Всяка жена може да бъде ориенталска танцьорка, стига да няма емоционални граници

Има кратки пътища към щастието и танцуването е един от тях. Това каза Ани Йорданова – Лобалена Лейла в интервю пред ДИКТОФОН МЕДИЯ.

Какво е за Вас танца?

Танцът е сила и благословия. Умението да танцуваш, да изразяваш себе с движения в ритъм е нещо, с което се раждаш – един вид идваш въоръжен с едно умение на този прекрасен свят. Всеки танцьор и музикант би разбрал какво имам предвид. Моето усещане за танца е наистина за една сила, за едно оръжие в повече, което имаш в сравнение с другите в този живот. Всеки си има своето „оръжие“, своя талант, нещо, което му носи радост и в което е най-добър. Аз лично не мога да си представя и ден без танци и в частност ориенталски – сутрин вместо гимнастика, вечер – за спокоен и здрав сън, през деня – за по-добри резултати. Танцът и ритъмът са навсякъде и по всяко време с мен. И така всеки ден.

Мисля, че Руми беше казал: „Танцът е тайния език на душата.“ 

И в този смисъл смело мога да кажа, че танцът за мен е начин на живот.

Ани Йорданова – Лобалена Лейла

Танците са умение или талант?

Разбира се, танцът не случайно се изучава. Необходим е много труд и пот в залата, много изранени стъпала и болки в мускулите и ставите, за да развиеш това, с което си дошъл, а именно талантът. Всяко умение е необходимо да бъде надграждано. При много хора е достатъчно, силата, която носят просто да бъде отключена и развивана. Определено талантът е важен, но без труд лекотата на движенията, гъвкавостта на ставите, красотата и изяществото на движенията не биха могли да се постигнат. При мен в залата често идват жени, които казват, че е достатъчно да завържеш на кръстта си кърпа с парички, за да затанцуваш ориенталски танци. В последствие разбират, че не е толкова лесно и някои от тях дори се отказват. Както се казва в средите на танцьорите: „Много километри трябва да навъртиш в залата и по време на репетиции, за да бъдеш танцьор“.

Кои са трудностите, с които се сблъскват танцьорите?

На първо място, според мен е възрастта. И нямам предвид самото напредване в годините, а по-скоро начинът, по който се възприемат танцьорите на възраст над 25 – 30 г. Срещала съм доста мнения, според които когато надхвърлиш тази „пределна“ възраст, вече си стар за танци. Разбира се, всеки обича да се радва на младостта, но един танцьор на възраст над тази, ако се е занимавал цял живот с танци, дори и на 40-50 г. никак не е загубил пластичността си, лекотата на стъпката и гъвкавостта на движенията си, радостта от танца и блясъка в очите си, когато е на сцена. За да си танцьор, трябва да носиш тази радост от ритъма в душата си, с тази страст просто се раждаш. И дори „търкалянето” на годините не може да ти я отнеме.

Другото, което на мен много ми липсваше и бих искала да има, е истинско хореографско училище и защо не и университет, с профилирани стилово класове, които да се грижат за професионалните танцьори на България, а не само отделни паралелки в музикалните училища или в частни школи. Когато бях на 16 години и исках да продължа образованието си с танци нямаше дори такива паралелки. Имаше спортни училища във всички областни градове, но не и училища за танци.

Не бих казала точно трудност, но интересното и много полезно е, че танцът те научава на психическа дисциплина, което се изгражда дълго и с упорство. Когато си танцьор и искаш да се занимаваш професионално, дори и да си тъжен или да имаш лични проблеми, излизайки на сцена трябва да оставиш всичко това зад гърба си, да не го вземаш със себе си пред зрителите. Да се изолираш от проблемите и всекидневието, да можеш да контролираш мислите си, а не те- теб, за да се отпуснеш в магията на танца е просто въпрос на психическа дисциплина.

Истинска трудност обаче е порочното възприятие в България на ориенталските танци. Много често ни наричат „кючекчийки“. За щастие не приемам нищо лично, в противен случай бих се обидила. Това е така, защото между ориенталските танци и кючека има разлика, която тук, в България, никой не си дава труд да отчете. Ориенталските танци са изкуство, изящество, липса на граници.

Снимка: Личен архив

Действат ли терапевтично танците?

Определено съм на мнение, че танците са най-ефикасната и лесно достъпна арт-терапия. Понякога, когато си много напрегнат и изморен е достатъчно да пуснеш музиката и да се понесеш на крилете на вдъхновението. Всичко изведнъж се превръща само в ритъм, забравяш умора, болка, проблеми… Остава само чистото движение и желанието да се слееш с ритъма, както и удовлетворяващата сладка умора на края.

Често имам запитвания дали работя с деца и възрастни с автоимунни проблеми и специални потребности или с незрящи. Хората вече усещат лечебната сила на танца: да се движиш е здраве, но освен това да забравиш за здравословните си проблеми, отдаден на ритъма, определено е едно от чудесните качества на танците и в частност на екзотичните ориенталски танци.

Танцът действа и превантивно, засилвайки имунната система. Отдавна се знае, че гъвкав ли е гръбначният ти стълб и ти си млад, защото можеш да се движиш като млад човек. С ориенталските танци гъвкавостта на гръбначния стълб е гарантирана поради спецификата на елементите, изискващи развиване на пластичност.

Освен, че носи здраве, сила, младост -танцът предпазва от тази така модерна за всички времена болест – депресията. Танцувам откакто се помня и няма ден, в който да съм била без настроение и подтисната, да нямам желание да изпълнявам всекидневните си задължения. Както аз го наричам това е емоционалния имунитет, който танцът и движението под каквато и да било форма, в ритъм изграждат, когато се занимаваш с постоянство. Положителният заряд и адреналина, който танцът ти носи, постепенно се наслагват на емоционално ниво и те карат да се чувстваш щастлив като изграждат този емоционален имунитет.

Не е за подценяване и физическият имунитет, който ти носи движението. Тялото се закалява, мускулатурата се стяга, стойката се подобрява, защото докато танцуваш се научаваш да надмогваш някои вредни навици, усвоени покрай седенето пред компютъра. За това казват, че танцьорът се познава по стойката и по походката.

Моника Йорданова

Разкажете повече за Вашия опит!

Имам чувството, че моят опит е през целия ми живот, че дори и миналия – така добре се чувствам, когато танцувам. С танци се занимавам от много малка. Разбира се, започнах с художествена гимнастика и с народни танци. Смятам, че всеки българин трябва да изучава първо националните ни фолклорни танци и след това да развива себе си в посоката, която го влече. Изучавала съм почти всичко: народни танци, стандартни, латино, салса, бачата, рок-енд-рол, разбира се ориенталски или както е наименованието им в оригинал „ракс -ш‘арки и индийски танци. Може би единствено до аржентинското танго не съм се докоснала като танцьор, а само като зрител. Със сценични изяви в екзотичен стил се занимавам от 17 годишна, а сега се забавлявам да превръщам българката в нежна, грациозна и пластична жена, която да очарова, когато се движи и да носи в себе си грацията и увереността на египетска танцьорка в школата ми за ориенталски танци във Варна. С удоволствие се включваме навсякъде, където ни поканят. Много често участваме в благотворителни изяви в подкрепа на болни деца или в други благородни каузи. Има ли възможност да бъдем полезни, не пропускаме. Та нали за това грижливо трупаме умения.

Кога е моментът да открием танците?

За танците няма възраст. Винаги когато почувстваш нужда в сърцето си да се изразиш, да заявиш сам себе си е чудесно да го направиш, чрез танца, а за нас  – жените горещо препоръчвам ориенталските танци. Не случайно в арабския свят, жените се научават да танцуват още в най-ранна възраст и докато са живи танцуват. Една от най- добрите танцьорки, с която все още работим – Моника, и която сега е абитуриентка, майка и я доведе при мен, когато беше на 9 години. Тъй като детето е изключително талантливо, за краткия период от година усвои дотолкова ориенталските танци, че започнахме да излизаме на участия с нея, на конкурси както в България, така и в чужбина. Така се превърна в най- малката българка, владееща ориенталски и индийски танци /Боливуд стил/.

Какъв е съветът Ви към нашите читатели?

Не знам съвет или пожелание да го наречем:

Ориенталски танци потанцувай ти и здравето си съхрани!

От 5 до 65 год. в ритъм ти се раздвижи,

И за болките си забрави!

Бъдете здрави и минавайте с танцова походка през житейските изпитания!

Автор: Денис Никифоров

Памела Мушонова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: