Читалища и други динозаври

Макар и ситуацията, която ни сервира КОВИД-19, с бавното възвръщане към нормалното някои бизнеси се върнаха в офисите си при спазване на противоепидемични мерки, други предпочетоха домашния офис, а трети – съчетават и двете.

Но какво става с работната атмосфера ако имаш проект, но нямаш офис? Ако искаш да започнеш или продължиш обща идея, но няма къде да я осъществиш? Ако си студент и виртуалните срещи не са същите като да се видиш с екипа на по чаша кафе или бира? Ако си студент и живееш в прекалено малко за теб самия пространство и не е удобно да поканиш колегите? 

Търсиш кафене. И не просто какво да е кафене, а за предпочитане да е такова, в което музиката няма да е много силна или напрягаща, разговорите ще са тихи, концентрацията ще е необходимост. Накратко – такова кафене, в което може да се работи или учи. 

Какво се случва ако такова място почти не се намира? В столицата, и не само, съществуват така наречените пространства за споделено работно място, които набират все по-голяма популярност у нас през последните години. Но доколко са достъпни те за група студенти?

Има една институция, която убягва на всички ни и съвсем неслучайно. Едно място, в което могат да се открият места за четене, учене, работа, развлечение. Театрална сцена, библиотека, компютърна зала, творчески ателиета на едно и също място. Това вълшебно място са читалищата. 

Снимка: Фейсбук, НЧ „Съгласие“

Интернет определя читалището като “типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност”.Но какво се случва с тези обществени институции с учебно-просветителски функции и самодейност? Защо не са разпространени сред младежта и обществото? 

Съдбата на читалищата през последните години не е розова. Тяхното съществуване зависи от истински отдадени творци на изкуството – музиката, изобразителното изкуство, танците, литературата. Те служат за някой и друг урок по рисуване за деца, за някое и друго събитие, за някое и друго хоро, но това изглежда не е достатъчно, за да оползотвори мястото им в обществото в 21-и век. Сградите изглеждат тъжни, забравени и захвърлени от хората като мръсен парцал, който не заслужава да бъде изпран. 

Снимка: Петя Панова, НЧ „Съгласие“

И макар това да е релевантно за много читалища в столицата, ситуацията не е точно такава в по-малките градове и села. Има едно място, един скътан културен извор, който е “заразил” с просвещенските си функции цял град. Едно читалище малко по-далеч от София. 

Снимка: Петя Панова

Това лято имах уникалната възможност да се срещна с Ивелина Павлова, представител на народно читалище “Съгласие-1890” в град Каварна. Каварнa е един малък град, чиято представка не е единственото, което го отличава от големия морски град Варна – хората, центъра, морето, рок легендите завинаги запечатани на жилищните им сгради са само част от разликите, които правят града уникален по своему. Тази година, Народно читалище “Съгласие” навършва невероятните 130 години от създаването си.

Снимка: Даяна Беловеждова, НЧ „Съгласие“

В един откровен разговор с дамите от читалището и обиколка из институцията, успях да се потопя в уникалната творческа атмосфера. Да си призная, очаквах неподдържана стара сграда, подаваща се сред центъра като скелет на динозавър, но бях приятно опровергана – стелажите в библиотеката бяха пълни с много и нови издания, залите бяха оборудвани с компютърна техника, фоайетата бяха украсени с интересни растения и неповторими изобретения на изкуството. Сърцето ми обаче остана на театралната сцена. 

Театрална зала с вместимост от 400 души и уникална въртяща се сцена, спира дъха на посетителите. Сцената на читалищния театър, кръстен на българския театровед и педагог проф. Гочо Гочев, е била свидетел на редица знаменити спектакли и артисти. 

Снимка: Даяна Беловеждова

Театралния колектив е носител на орден „Кирил и Методий” I–ва степен. Съставът работи с известни режисьори, като Маргарита Тихинова, Петър Александров, Красимир Ранков, Димитър Еленов, Злати Златев. В репертоара се вписват именити български и чужди класици, като Ст. Л. Костов, Димитър Димов, Йордан Радичков, Иван Радоев, Молиер, Карло Голдони, Фр. Г. Лорка.

С посещението си в Каварна се убедих, че читалищата са институция, която трябва да се цени, посещава и, от време на време, реновира. Читалищата могат да се превърнат в не по-малко приятни места за учене, работа или отдих. 

Снимка: Даяна Беловеждова

Честит 130-и рожден ден на Народно читалище “Съгласие”, дано дейността на прекрасните хора там послужи за мотивация на някои техни по-забравени динозаври!

По-долу може да се запознаете с краткия репортаж, който екипа на Диктофон Медия изготви за Народно читалище “Съгласие”. Искрени благодарности на инж. Ивелина Павлова за обиколката, историите и търпението!

Народно Читалище „Съгласие“. Град Каварна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: