Още с настъпването на пандемията от COVID-19 в страната ни написах статията „COVID-19 сваля “маските” на здравната ни система„. Тогава имаше оскъдна информация за вируса. Всички бяха изплашени. Затваряха се курортни градове, заради един заразен. Страхът и ужасът, бяха почти толкова силни, колкото са и днес – осем месеца по-късно, когато вирусът ни показва много неща, които са свързани както със здравната ни система, така и с обществото, в което живеем.
След първият ми анализ за COVID-19 последва следващ, който беше продължение: „„Командното дишане” на едно управление по време на пандемия„. И в двата анализа се забелязва размисъл от моя страна върху начина на поднасяне на информация за вируса и страха, който ни причинава заливането с новини по темата.
Ето, че днес ще последва и трети анализ, като прочитайки предишните два, човек може да си даде сметка дали да се съгласи с моето мнение или не. Днес ще бъда още по-критичен. Ще задавам въпроси? Ще търся отговори! Ще питам за отговорността, но преди това искам ясно да подчертая, че в настоящия текст не подценявам по никакъв начин опасността от COVID-19 и не изразявам никакво мнение по темата, което да е свързано със здравето ни, защото нито съм лекар, нито психиатър.
Аз съм журналист и по този повод в следващите редове анонсирам, анализирам и коментирам това, което се случва.
НАЧАЛОТО
Още в края на месец февруари се обясняваше на зрителите в националния ефир как грипът от тип Б е в пъти по-опасен!
След откриването на първият случай на COVID-19 същите тези хора, които обясняваха, че няма страшно, започнаха емоционално да обясняват за опасността на вируса.
ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА ЕТИКА
Ще бъда кратък като мога да заявя, че голяма част от „колегите“ журналисти са забравили за термина – журналистическа етика. Безсъвестни са заглавията, които чета всеки ден. Ужасяващо е, когато нашите близки слушат от сутрин до вечер колко опасен и смъртоносен е вирусът. Не отричам това, но защо е необходимо хората да се травмират всеки ден. Според мен самовнушението може да ни разболее и да има фатални последици върху нашата психика също като усложненията от КОВИД-19.
СВОБОДА И ОБЕЩАНИЯ
През лятото ни обещаваха, че няма да ни затварят. През есента се каза, че болните ще се лекуват, а здравите ще работят. Не протестирам върху наложените мерки, а върху празните и необмислени изказвания. Нормално е да бъдем затворени, когато здравната система е пренатоварена.
ОНЛАЙН ЛЕЧЕНИЕ
Това може би е нещото, на което се възмущавам силно. Никой не може да ме убеди, че лечението по телефона е правилно и адекватно, както и онлайн проследяване на болните. Друго върху, което искам да се замислите е свързано с това, колко често са ви изследвани бактериите при други вирусни инфекции или директно се изписват широкоспектърни антибиотици? Никой не знае един вирус до какви бактериални усложнения може да доведе! Всеки организъм е индивидуален и лечението по интернет няма как да ни покаже дали пациентът има хрипове, дали има нужда антибиотик, какъв тип е кашлицата, дали му е червено гърлото, дали има налепи по него и колко тежко е състоянието му. На всички ни е ясно, че при подобна клинична картина има случаи, при които човек може да се влоши за часове и това да бъде причина за фатални и необратими последици.
Това е основната причина да не приемам за сериозно онлайн лечението. Онлайн да се изписват антибиотици също според мен е абсурдно. Изписването на подобен тип медикаменти без преглед и тестове – може да застраши сериозно здравето на пациентите. Една алергична реакция към антибиотик също може да коства живота на приемащия го. Това многократно са ми казвали през годините медици от различни области в интервюта.
Всеки пациент трябва да настоява да изследване на причинителя на проблема, независимо дали е болен от КОВИД-19 или друга инфекция.
Друг абсурд е свързан с това, че често пациенти с бронхит или пневмония не се приемат в болници, ако нямат положителен PSR-тест. По този начин те остават на домашно лечение, но това може да бъде основна причина за фатални последици. Тогава не КОВИД-19, а нарушението на Хипократовата клетва и безхаберието – убиват.
Това не е ли пример за липса на здравна политика в европейска държава през 21-ви век?
Аз питам, но кой ще поеме отговорност за жертвите на системата?
Нека се замислим за състоянието на болниците в малките градове:
Колко от тях работят?
Колко от тези лечебни заведения са с мухъл или стари дограми?
Останаха ли лекари, които да лекуват в тези болници?
Как живеят хората в тези градове?
Това са въпроси, на които всеки може да си даде отговор. Може би липсата на здравна система и липсата на политика е причина за парадоксите, през които сме изправени всеки ден! Противоречията са много, а „холотропното дишане“ със сигурност не е само при болните!
ПРОТИВОРЕЧИЯ
Противоречията и липсата на логика по време на пандемията не са едно или две. Нека помислим върху следваната ситуация:
„Имаме потвърден болен в едно семейство. Карантината му е 14 дни като след това не е необходимо да си прави тест, който да покаже дали заразеният е оздравял. Този болен е бил контактен със своите близки, но на тях карантината е 10 дни. Реално болният може да зарази някои тях на осмия ден, но след шест дни на тези, на които изтича карантината могат без тест да се върнат на работа. Така те може да сеят зараза както на работното място, така и при своите приятели. Никой не проследява както състоянието на контактните, така и на болния през тези 10 или 14 дни“.
СТРАХ
Човешката психика е от изключителна важност. Всеки един от нас възприема по различен начин дадена ситуация. Медийното облъчване със сигурност не ни предпазва от КОВИД-19, но може да ни направи параноични и стресът след години да се окаже фатален върху дадена психика след даден период от време.
ДЕТСКАТА ПСИХИКА
Агресивното информиране със сигурност влияе на децата ни. Носенето на маски в класните стаи и поднасянето на информация също. Нека се опитаме да предпазим и да успокоим психиката на всяко едно дете!
Защо не се коментира как трябва да говорим с децата си за вируса?
Защо не се спестява стресиращата информация за умиращи болни по стълбите на болниците или пък да се съобщава, че тази информация не е подходяща за лица под 16 година?
Някой пита ли се пандемията как би повлияла за психиката и живота на тези деца, след като станат възрастни? Отражения със сигурност ще има, но никой не говори за тях!
МЕРКИ
Аз съм за спазването на правилата и затова е важно да се съобразяваме с всички мерки. Дистанцията и ограничената комуникаци могат само да ни помогнат. Въпреки това е важно да се замисляме и да критикуваме това, което идва към нас като информация. Нека да обясняваме на децата, че информацията, която ни се представя не трябва да бъде приемана праволинейно. Нека им обясним, че „филмът на ужасите“, който виждаме по медиите не се случва с всички болни. Нека им вдъхнем надежда, че и това ще премине.
Нека най-напред бъдем разумни. Нека да търсим правата си и да задаваме въпроси. Нека поемем отговорност за нашето здраве. Нека не бъдем съгласни да бъдем лекувани и диагностицирани онлайн, защото това може да бъде една от причините за усложнения и фатални последици от първочалната инфекция на КОВИД-19.
Кризата от КОВИД-19 рано или късно ще премине. Последствията няма да бъдат безобидни в световен мащаб. Въпросът е по-време на кризата да не бъдат нарушавани нормите на етична комуникация. КОВИД-19 показва липсата на здравна политика в световен мащаб. Нека се замислим върху това!
Медицинските стандарти, дисциплинираното общество и силната икономика, както и подкрепа на нуждаещите – биха помогнали за по-лесното преминаване през пандемията, а не черната статистика и всекидневното всяване на страх.
Автор: А. С., Благоевград
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар