Има една особена тъга, която идва не когато губим нещо, а когато то приключи. Тя не е драматична и се появява тихо в понеделник сутринта след празниците, в празната маса, в хладилника с останалите яйца, в усещането, че нещо топло се е оттеглило. Тази тъга често остава неразбрана, защото „няма причина“ за нея. Празниците са... Continue Reading →
4 април – Ден на психолога
На 4 април в България се отбелязва Денят на психолога - повод да обърнем внимание на хората, които ежедневно работят за психичното благополучие на обществото. Макар и неофициален, този ден все по-често намира място в публичния разговор, защото ролята на психолозите става все по-ключова в съвременния свят. Психологията като наука изследва човешкото поведение, мислене и... Continue Reading →
Тялото и душата вървят ръка за ръка
Може да ходите на фитнес, да пиете вода и да приемате витамини, но ако не се справите с нещата, които се случват в сърцето и главата ви, пак ще бъдете нездравословни. В съвременния свят здравословният начин на живот често се свежда до външни навици - тренировки, балансирано хранене, прием на добавки и достатъчно вода. Социалните... Continue Reading →
Тихата буря след раждането, надежда в следродилния период
След раждането на дете светът очаква от една майка да бъде изпълнена с радост, благодарност и безкрайна любов, но понякога реалността е по-тиха, по-тежка и по-сложна. Следродилната депресия не е слабост, не е липса на обич и не е „лошо майчинство“. Тя е човешко състояние, в което психиката се опитва да се адаптира към огромна... Continue Reading →
Интересно и любопитно: Синдром на Париж, когато мечтата се сблъска с реалността
Париж отдавна е символ на романтика, изкуство и съвършенство. Образът на града, изграден чрез филми, книги и социални мрежи, го представя като място на красота, любов и културен блясък. Но за някои туристи, особено такива с идеализирани очаквания, посещението на френската столица може да доведе до неочакван психологически срив. Това явление е известно като Синдром... Continue Reading →
Цялостта преди връзката: защо не сме „половинки“ и защо е важен изборът на партньор
От малки сме възпитавани с идеята, че някъде там съществува нашата „половинка“ или човекът, който ще ни допълни, ще ни направи цели и ще запълни липсите ни. Тази концепция звучи красиво, но крие един дълбок психологически капан: тя поставя любовта върху основата на недостига. Истината е, че здравата и устойчива връзка не се създава от... Continue Reading →
Ето защо всички казват: ,,Не бързай да пораснеш“
Не бързай да пораснеш.Понякога най-важните уроци идват, когато знаеш как да чакаш , да се смееш сега, да се забавляваш сега и да живееш сега. Домът е тих, по-тих , отколкото някога си го представял, децата са пораснали и са си тръгнали, това, което остава, не е просто пространство а усещане за празнота. За много... Continue Reading →
Тихият старт на хранителните нарушения при децата
Хранителните нарушения не започват изведнъж.Много често те започват още в детството - тихо, незабелязано и подценено. Каква е връзката със стреса и тревожността?Децата не винаги могат да изразят емоциите си с думи. Затова тялото го прави вместо тях. При напрежение някои деца започват да избягват храна Други я използват като утеха Трети развиват силен контрол върху... Continue Reading →
„Лежа, но не си почивам“ / bed rotting
Има дни, в които просто оставаш в леглото, не защото ти е толкова приятно, а защото всичко друго ти се струва твърде много и трудно. Телефонът е в ръката ти, скролваш без да мислиш. Минава време, което дори не усещаш. Казваш си „още малко“ и това „малко“ става часове. Отстрани изглежда като мързел, но отвътре... Continue Reading →
Понякога диагнозата идва, за да ни промени
Има моменти в живота, когато всичко изглежда почти нормално.Работиш, решаваш проблеми, бързаш от задача на задача. Свикваш да поставяш себе си на последно място и дори не се замисляш за това. Много хора живеят така с години, докато един ден не чуят дума, която променя всичко. Ракът на щитовидната жлеза е нещо, което човек трудно... Continue Reading →