Едно благодаря?

Няма нищо по-приятно от това, да ти подадат ръка, когато си в творчески блокаж. Денис Никифоров го направи за мен като ме покани да пиша и да помагам с популяризирането на сайта “Диктофон Медия”. Разбира се, той нямаше да го направи ако знаеше, че съм в такъв блокаж, но важното е, че успя да ме измъкне. Сега пиша, при това с голямо удоволствие и необходимост, защото имам платформа, по-голяма от профила ми във фейсбук и по-видима от писанията ми в google drive.

Денис Никифоров, главен редактор и собственик на ДИКТОФОН МЕДИЯ

Когато попитах Денис за какво мога да пиша, той ми даде пълната свобода да пиша за всичко, което ме вълнува или вълнува хората. Когато чух това, в главата ми се пусна онази сладка романтична комедия “Как да загубиш мъж за 10 дни”, където главната героиня искаше свобода да пише за нещо по-различно от флиртове, мода и кола маска в списанието, в което работеше. Така и не ѝ бе даден този шанс. Разбира се, не коментирам факта, че дамата работеше в модно списание и желанието ѝ беше някак нереално. Но на мен този шанс ми бе предоставен и ето ме тук, драскайки първата си публикация, в която искрено Благодаря! 

Благодарността, впрочем, беше неизследвано за мен чувство допреди няколко месеца. Едновременно с факта, че в голяма степен съм затворена у дома и с това, че посещавам виртуално един курс на Йейлския университет, който се казва “Науката на благосъстоянието”, започнах да се запознавам отблизо с този феномен “благодарност”. Ако трябва да съм честна, дълго време ми се повдигаше от личности, които с две ръце върху сърцето, увиснали краища на веждите, сбръчкана брадичка, наедряли зеници и обърната долна устна, се появяват независимо дали пред телевизора или пред теб, и изричат “Благодаря на целия екип, който стои зад мен!”.

Поглед назад към моя публикация от 2018 година. (https://ibaconnect.com/en/model-republic-of-bulgaria-the-first-of-its-kind-simulation-of-state-authority/)

Колкото повече проекта завършвам в екип обаче, толкова по-добре разбирам тези кучешки физиономии. И не е задължително да са проекти. Вчера, например, когато излезнах до магазина, независимо от квартала, който не харесвам, маските, зад които всички сме се скрили, опашките, на които чакаме, аз се прибирах с покупките си и се усмихвах като идиот под маската си. Защото беше топло, виждах планината, чувах птиците, една бяла пеперуда се завъртя около мен и, макар странната ми фобия от пеперуди, си казах “Аз съм на 21 години и живота е пред мен. След 10 години може да съм най-нещастния човек на планетата, но днес не съм, защото имам свободата да мисля и, най-вече, да мечтая, че няма да бъда”.

Благодаря на страхотния си екип от колеги от НБУ, с които участвахме в студентски общоевропейски конкурс за изготвяне на рекламни кампании “Ad Venture”. Благодаря на екипа от Рекламна академия 2020, който трябваше да преживее „краснописа“ и характера ми! Благодаря на Денис Никифоров за гласуваното доверие! Благодаря!

ZAPD! – екипът за Ad Venture 2020

Ако сега пък на вас ви се повдига от моите кучешки физиономии, ще ви разбера напълно, защото благодарността е емоция. При това – лична. Само човек, въвлечен в среда от хора, които гледат в една посока, може да изпита това чувство и с гордост да го изкрещи. Останалите, в зависимост от чувството им за симпатия, могат само да гледат, без да усещат.

10jera Agency – един от петте финалисти на Рекламна академия 2020.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: