Дълго време не можех да се настроя да пиша каквото и да било, защото всеки път когато заредя белия лист, в главата ми се въртят само „карантина”, „COVID-19” и други лоши думички. Има обаче едно важно уточнение, което се чувствам длъжна да направя.
„Възможност” се превърна в една от най-експлоатираните думи по време на карантината у нас. Карантината ни дава „възможност” да се научим да използваме платформи за видео конференции, дава ни „възможност” да се научим да готвим, предоставя ни „възможност” да прочетем много книги.
Защо не използваме същата дума, когато говорим за домашното насилие, което се е увеличило, поради „възможността” предоставена на мъжете по време на карантината?
Защото това не е възможност. Заставени сме да седим у дома, да тълкуваме ситуацията по своему и да се справяме с нея както намерим за добре. Заставени сме и да си работим у дома, независимо дали това ни харесва или не, и дали ще се отрази на начина, по който ще работим след време. За някои от нас карантината може да е благоприятна, за други да е кошмар, но знам, че не e „възможност”.
По същия начин, певци са заствени да изнасят концерти от дома си, а актьори да играят в празна зала. Факт е, че изпълнение гледано от екран вкъщи не е като да отидеш физически в зала и така наречената „магия” на театъра се усеща по-трудно, но дължим присъствието си на актьорите. Някои от тези виртуални зали имат отворени платформи и за събиране на дарения, което смятам е добра инициатива.
Театърът на Нов български университет стартира проект „Театрална совалка 2020”. Този и предходния месец, актьорите-студенти трябваше да направят много „полети” извън университетската театрална зала. Последните месеци преди извънредното положение, посветих голяма част от времето си в гледане на постановки на Университетски театър и толкова се влюбих, че си обещах, да го правя всеки месец. Днес, театъра и киното ми липсват страшно много. И макар, че не е същото да гледаш театър през екран, се зарадвах когато колегите решиха да пуснат совалката онлайн.
Първото представление, което даде началото на проекта на 29-и април, бе танцовия спектакъл „Екселсиор”. Това беше един малко по-различен live streaming, тъй като беше придружен от дискусия на актрисата Мартина Апостолова с хореографите доц. д-р Анна Пампулова и гл. ас. д-р Татяна Соколова, както и с две от участничките – Изабел Миткова и Михаела Петрова. Според мен, включванията на участниците в дискусията направиха този, близо, час и половина изключително разнообразен.
Както много други платформи и проекти, които бяха реализирани с цел обогатяване на културата ни по време на престоя ни у дома, онлайн театралната совалка не е „възможност”, а необходимост.
http://www.youtube.com/watch?v=1-o_t-Wzcy0
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар