Кратки рисунки

Автор: Надежда Среброва

Имало едно едно време една история от 6 действия, където Илия и Мая разговарят за “Кратки рисунки”. Моника е навън и прави Снежен човек. След малко тя влиза и се включва в играта. Всички взимат цветни моливи и сядат на пода. На лист хартия се появяват дърво и шарена къща. Изведнъж Моника се сеща за Снежния човек.

Моника: Вижте Снежният човек е станал червен!
Мая: Къде видя на листа Снежен човек?
Илия: Този човек на двора май е почервенял?
Моника: Но аз направих Снежен човек от сняг и беше бял?!
Мая изненадано казва: Това е чичо Данчо.
Илия: Моника, защо си го заключила?
Моника: Но аз не го видях.
Илия: Сега на мен ще ми се кара, защото сте в моя дом, хайде бързо да му нарисуваме “Кратки рисунки”.
Мая: Ето, аз вече нарисувах един снежен човек.
Илия: Аз ще направя портрет на чичо Данчо.
Мая: Кой тропа на вратата?

Чичо Данчо чука на вратата. В този момент, Илия рисува съсредоточено портрет. Моника отваря вратата.

Чичо Данчо: Защо ме държите с часове на студа?
Мая: Чичо Данчо и сега е твой ред да рисуваш.
Чичо Данчо: Как може да рисувате с професионалните ми бои и сте изцапали новия килим?
Мая: Нашият Снежен човек къде изчезна?
Чичо Данчо: Минах през него с колата, но той не е важен…
Моника: Не се тревожете, Мая го превърна в “Кратка рисунка”.
Чичо Данчо: Спирайте да рисувате!
Илия: Ето твоят портрет.
Чичо Данчо: Така не се рисува човек.
Илия: Я по-добре да излезем навън.
Мая: И да рисуваме Ангели в снега.
Моника и чичо Данчо: По-добре е да си направим изложба от “Кратки рисунки”.
Илия: Ангелите са по-кратки рисунки, защото утре може да няма сняг.
Мая: Когато дойде пролетта, ние ще я нарисуваме.

Героите в тази история доказват, че всяка рисунка има своето време и своето място.

“Кратки рисунки” е пример за това, че в живота всяко едно нещо се случва спрямо най-подходящото за периода време.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑