Раздвоението в ,,Две души” в стихотворението на Пейо Яворов

Раздвоението в ,,Две души” е показно и пример, че в живота винаги има дилема и двоумение между два избора или две страни.

Сам по себе си всеки от един от нас бива раздвоен през своя живот. Често се чудим кое да изберем: лошото или доброто. Понякога по-мрачната страна е по-привлекателна, но не ни води далеч, друг път по-светлата ни води още по-далеч и там идва въпросът кое от двете?

В ,,Две души” авторът има своята дилема на живота.

,,Душата на ангел и демон”, които се борят в гърдите му и дишат пламъци, чиято ,,плам го суши” олицетворяват трудните избори в живота, както когато се колебаем между две неща, онова съмнение ни изгаря отвътре. Двойният пламък, който пламва е точно онова съмнение в своя двоен разгар, когато знаем и плюсовете и минусите и на двата избора, които горят кой от кой по-примамливо.

Най-много ме грабна последният куплет, където вятъра заличава следите, а това не са каквито и да е следи, а именно следите от нашия живот, от нашите избори. Именно тези, които сме взимали толкова трудно и с толкова колебание накрая всичко бива заличено и забравено. Точно това ме навява на мисълта, че по време на своите дилеми не е редно да се напрягаме и вълнуваме толкова, тъй като така или иначе каквото и да изберем и двата пътя ни водят до една и съща крайна цел. Колкото и тъжно да звучи тази крайна точка е смъртта, защото след всеки избор следва крачка, а с всяка крачка ние опознаваме раздвоението до такава степен, че то вече не ни раздвоява, а ние се примиряваме с него. Тогава щом сме свели глава и сме приели резултатът от нашите избори, последният ход е да сме вън от играта.