Според мен приказката на Андерсен „Малката кибритопродавачка“ е актуална и в наши дни с идеята за материалното и как все пак то е необходимо в живота ни, въпреки всичко.
А именно, че се нуждаем от пари, с които да си купим храна, да имаме дом. Всичко това на пръв поглед е просто необходимост, но по празниците хората имат по-големи разходи. В дните около Коледа подаряваме подаръци и имаме повече разходи за храна.
И точно това в приказката на Андерсен се разглежда от другата страна на живота, под един по-различен ъгъл на нищета и бедност, където не само, че материалното липсва, там липсва и духовното. Така наречената духовна храна, която е свързана с милувките и обичта на родителите.
Мотивът за домашния уют липсва в тази приказка, тъй като автора упоменава, че момиченцето е жертва на домашно насилие, стои гладна и на студено. И не само това, ами тя е принуждавана да работи дори и по празниците и на студеното. Това е не само жестоко, но и ни показва какво всъщност имаме и приемаме за даденост и не оценяваме.
Най-емоционално за мен е това, че момиченцето намира утеха само при мисълта за баба си, която го е обичала и факта, че нея я топли само спомена за топлотата и обичта, които е получила от нея, макар и тя вече да не е сред живите и все пак крепейки се на тези красиви спомени тя намира своето място, когато си отива от този свят, а именно до нейната покойна баба.
Тъжно е как се нуждаем от толкова малко, за да се почувстваме добре и на място, да почувстваме този уют и тази добрина по празниците и като цяло, която така бързо се губи последно време. А ни трябва толкова малко, за да намерим своето място на света, колкото и студено да е, с малко доброта всяко сърце би могло да се стопли.
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар