Автор: Надежда Среброва
Душите на хората често живеят –
без посока, без път и без цел.
За това те в очакване вечно копнеят –
за вяра, надежда, любов – емоции всякакви.
Добри или лоши, по-човешки са някакви –
и бели, и сиви, и черни, без никакви нотки модерни.
Емоциите тези деца на сърцето –
до лудост довеждат го често, те клето.
Вашият коментар