Лексикон представя: Разказвачът Савко Калата и „Замръзналият Созопол”

Всъщност разбивал ги е преди 1990 г. Сега ще ви разбие от смях и ще ви открадне сърцето. Четвъртата книга на Савко Калата представя най-доброто от него – изкусителен разказвач на вечните созополски митове, непресторен повествовател на покъртителни житейски истории и – най-важното – един от най-сладкодумните писатели събеседници, които можете да срещнете днес. Защото разказите на Савко създават усещането, че сте поседнали под някоя натежала смокиня на самата улица „Рибарска“ с филджан подбрана ракия от знаменития „Казан на Савко“ и историите, които четете, всъщност ги чувате от първа ръка.

„Замръзналият Созопол“ на Савко Калата

От Любен Дилов-син

Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит разказвач, или по-знаменит касоразбивач. За второто е получил достатъчен брой години из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на хилядите си фенове. След автобиографията му „Да оцелееш в Ада“ той – сякаш от казана за ракия край Созопол – вади сборник с удивителни разкази, включващи моряшки истории, пандизчийски приключения и невероятни созополски маками, в които оживяват причудливите, смешни и трогателни герои на знаменитото курортно градче. Някои от тях са от времето, в което Созопол е бил само „риба и въшки“ по собствените думи на Савко, други са съвременни. Но всички истории са основани на действителни събития, а някои от героите са с истинските си легендарни имена. Замръзналото море през 50-те години на миналия век е особена метафора за разказваческото майсторство на Савко, защото отдавна не се е появявал разказвач, който така естествено да събира човешки характери и природа. Може би защото и двете – особено по Черноморието – са на изчезване. И природата, и истинските човеци. Отдавна не се е появявал разказвач, който безхитростно и без претенции просто разказва. Няма да се усетите как опитният касоразбивач и разказвач редицивист ще разбие касата на литературните ви предубеждения и ще отнесе сърцето ви.

Предговорът в следващите редове е от Любен Дилов-син за книгата „Замръзналият Созопол” – второ издание.

*На съпругата ми Наска Калата – с признание за неустоимата й воля да ме променя.*

Тази година на 24 май Савко Калата беше приет за член на Съюза на българските писатели!

КАЗАНЪТ НА САВКО

На края на Созопол, по посока на Царево, отсам пътя – като неизменна опозиция на гробищата – стои казанът на Савко. Място, едновременно живо и легендарно като Пъци Бар например. Ако случайно замръкнете неканен, ще ви посрещнат наистина два-три вълка, високи почти колкото самия Савко. И – както при автора на тези разкази – под кадифената им кожа се крие истинска стомана.

Савко Калата е необичайно явление и като разказвач, и като човек. В този дребничък, пъргав мъж, който през последните години кротко вари ракия и пленява с усмивката си всеки случайно запознал се с него гост на Созопол, се крият няколко хергелета диви коне и един сур стар вълк, който ги наобикаля от време на време – колкото да им припомни, че са живи. Този вълк е миналото на Савко – стоманеният му характер на касоразбивач и ветеран затворник, а напоследък и разказвач рецидивист. С този сборник разкази вълкът оживява отново. Изръмжава и конете се юрват по тучните поляни на миналото или – внезапно превърнали се в делфини – скачат пред тежките кораби на неговите истории, или разкъсват таляните и пръскат искрящи и остроумни рибки. Отдавна не се е появявал разказвач, който така естествено да събира човешки характери и природа. Може би защото и двете – особено по Черноморието – са на изчезване. И природата, и истинските човеци. Отдавна не се е появявал разказвач, който безхитростно и без претенции просто разказва.

Защо наричам Савко разказвач рецидивист? Защото, държейки в ръцете си третата му книга, вие изобщо няма да усетите как сръчно ще разбие касата на литературните ви предубеждения. Разказвачът Савко е безспорно откритие на Румен Леонидов, блестящия редактор и издател на автобиографията му „Да оцелееш в Ада“. Тази изповед на българския Маквикар все още може да бъде намерена тук-там по книжарниците, а няколко десетки жълти вестници и сайтове дълго време се хранеха, преразказвайки ту сюжети от нея, ту биографията на автора й. Сигурен съм, че долитайки поредната порция вълчи разкази на Савко, и вие ще се втурнете да търсите и биографията му.

Третата книга на Калата е истинско местообитание на созополски, пандизчийски и други вълци. Тук, заедно с редактора Огнян Марков, сме оставили разказите на Савко с минимално вмешателство – живи, ръбати понякога като самия него – ту сантиментални, ту остри и цинични. Те наистина приличат на леговище и всеки от тях е сякаш част от едно безкрайно изречение, един разказ за лов и завръщане, който никога не спира. Само сезоните се сменят, морските вълни се сменят с горската шума, тежките моряшки думи се смесват с шипящото „с“ на старите созополски кокони и кири, а комедията сменя неусетно трагедията така, както става в живота.

Аз съм сигурен, че ще обикнете Савко и ще заживеете удобно в неговата компания. Тънкият дъх на смокинова ракия, който се носи между редовете, най-вероятно ще ви отведе и до онова място, с което започнах този предговор – на края на Созопол, по посока на Царево, като неизменна опозиция на гробището – живия казан на Савко, в който се вари не само ракия, но и чудните истории на грешните ни души.

Тук е мястото да благодарим и на колегите – истинските професионалисти и големите разбирачи от книги – ИК „Лексикон“ – Издателството за българска литература, че отново вдъхнаха живот на книгите му.

Любен Дилов-син

**Посетете шатрата на издателство „Лексикон” в центъра в Стария град Созопол**! **Точно срещу котвата, пред читалището!**

Да оцелееш в Ада – ново издание

Автобиографичният роман „Да оцелееш в Ада“ е история, пред която Prison break е скучен като следобед в банков клон. Това е историята за Иисус и Разбойника, разпнат до него, които се явяват едно и също лице. Разказ за доброто и злото, палавото и мъдрото – това е историята на Савко Калата – след Пантуди – най-знаменития и чаровен касоразбивач на миналия век. И за разлика от Пантуди, Савко е жив и здрав, живее в красивия Созопол, и е все така изумително сладкодумен разказвач…

Савко Калата попада в затвора в началото на 1973 година. Той тогава е едва 24-годишен и излиза през лятото на 1985 година след престой 11 години и 8 месеца, когато вече е на 36 години. Цели 2 години и половина Савко Калата е наказан в карцера – превъзпитание по метода на Макаренко.
Истинска история,
*с истински случки и*
*истински хора.*

„С автобиографията си Савко Калата за пореден път разбива скуката и ще открадне сърцето ви.” – Любен Дилов-син.

„Созопол, улица „Рибарска“

Чудомир разбива каси

С биографията си и трите сборника разкази Савко Калата се наложи като един от най-своеобразните, шарени и истински гласове на новото българско разказване. Не го наричам литература, защото литературата застива между кориците на книгата, а думите на Савко продължават извън нея – разказват се като вицове, засвидетелстват се като „истински истории“, живеят като собствени спомени. След „Да оцелееш в ада“, „Вълчи разкази“ и „Замръзналият Созопол“ „Созопол, улица „Рибарска“ е дългоочакваното завръщане не просто на един от най-знаменитите касоразбивачи от времето на соца, а вече и на един от най-добрите български разказвачи.

от Любен Дилов-син