Автор: Надежда Среброва
Една история по действителен случай.
Беше пролет. Малката череша отново имаше снежнобели цветове. До нея в розово се накичи и прасковата. Слънцето започна да си пробива път през облаците и да подава лъчи през тях.
От години под стряхата на бабината и дядова къща, семейство “лястовички” си правеха гнездо. И тази пролет дойдоха отново. Отначало само да огледат мястото. Видях ги да прелитат няколко пъти до подстряхата, там където преди беше къщата на “дядовите крава и кон”.
Колко радостни бяха лястовичките. Издаваха весели звуци, прелитаха и си харесаха малките птички, този път местенце под една лампа. В двора се разхождаха котараците, които си живееха – поцарски и сега бяха на разходка, след кратката си дрямка.
Едната птица, дори и не подозираше за съществуването им. Толкова смело се приближаваше до лампата и издаваше звуци. Сякаш викаше и другата птица да се приближи. Тя беше толкова щастлива, че е намерила прекрасно място за гнездо, че не забеляза злосторниците – котараци.
…
Следващият момент видях, че в тревата се е образувала малка локвичка от кръв. А в зъбите на един от котараците се чернееше лястовичето крило. Разбрах, че щастието на лястовичката е било твърде кратко. Тя стана жертва на котараците.
Смелостта и струваше живота, но нали все пак щеше да е щастлива и да си има хубав дом?
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар