Д-р Таня Илиева: Душевните рани от насилието се лекуват по-дълго време

Д-р Таня Илиева, първият ми въпрос към Вас е свързан с това как да разпознаваме, когато един човек е насилник?

Някои насилници могат да бъдат разпознати по-лесно и по-бързо, докато други може умело да прикриват агресивните си прояви. Външно те могат да изглеждат спокойни и уравновесени, но вътрешно може да са агресивни и неспокойни. Човек няма как да е напълно сигурен дали човекът, с когото общува няма да се окаже насилник в един момент, затова трябва да сме предпазливи при общуване с непознати или малко познати хора, особено предпазливи трябва да са децата.

Как да предпазим децата от насилие?

Като разговаряме с тях по темата.

Като обсъждаме с тях случки с насилие, на които сме станали неволни свидетели.

Като им обясняваме начините, по които могат да се защитят – да съобщят на възрастен – било то родител, учител, дори непознат възрастен на улицата.

Като изграждаме в тях чувство за самоуважение, самооценка, способност да се противопоставят на насилието и да дадат сигнал, когато преживяват такова.

Предстоящ семинар: Онлайн психотренинг: Как да предпазим децата от насилие?

Още по темата за насилието: Денис Никифоров: Нека се научим да говорим за насилието

На какво се дължи насилието?

Насилието над хората и животните е вид психично отклонение. Хората, които проявяват насилие дават знак, че с тяхната психика нещо не е наред. Другите, които са в тяхното обкръжение и забележат такива признаци трябва първо да сигнализират самия човек и да поговорят с него, че поведението му не е приемливо, а дори опасно за другите хора и за самия него, и ако нещата продължават и се влошават, (а това е много вероятно да се случи), да насочат човека към специалист – психолог, психотерапевт, психиатър, невролог.

За насилието има много причини и те трябва да се изследват за всеки конкретен случай. Някои от тях са:

Самият насилник да е преживял насилие в детството си или в момента да преживява насилие.

В семейната среда на индивида да присъства насилие.

Проблемна връзка на индивида с майката и/или с бащата.

Ниско самочувствие и ниска самооценка.

Неспособност за изразяване.

Натрупан гняв, болка, отхвърляне.

Психично заболяване.

Може да се свържете с д-р Таня Илиева чрез Superdoc.

Как да преодолеем травмите от вече нанесеното насилие?

С помощта на психологическа подкрепа и терапевтични занимания за преработване на травмата, изграждане на способности за преодоляване на трудностите; изграждане на по-добра самооценка, повече доверие в собствените способности и в живота като цяло.

Каква е разликата между физическото и емоционално насилие?

Физическото насилие е свързано с нанасяне на физически травми върху тялото. То несъмнено поражда и емоционално насилие. Раната по тялото може да заздравее, но раната в душата е дълго време нелечима. За много хора тя остава нелечима за цял живот. Спасението е терапия и много работа върху себе си. За всеки човек е валидно. Трупането на тъга, гняв, болка от преживени физически и емоционални травми не помагат на човека, а го разболяват още повече, затова когато човек усети, че не се чувства добре с натрупаните негативни спомени и преживявания, той трябва да потърси по-скоро помощ от психолог и терапевт. Емоционалното насилие може да е свързано с вербална агресия – обиди, заплахи, манипулации, страхове. Съветвам хората да търсят незабавно помощ и да не остават сами в подобни рискови ситуации, които могат сериозно да увредят психическото и от там физическото им здраве.

Защо никой не говори за мъжете, които са подложени под насилие?

Вероятно защото самите мъже не говорят за това. Ако има повече гласност на такива случаи обществото ще бъде по-чувствително към тях и те ще получават също подкрепа и разбиране, така, както жените и децата.

Какво Ви е посланието към читателите на това интервю?

Пожелавам на читателите сила и вяра в доброто в хората. Когато се сблъскат с лоши черти на хората около тях да не изпадат в паника, да не го „пазят в тайна“, а спокойно да говорят за проблема и да търсят специалисти и съмишленици, които да им помогнат да се справят с него. Да имат повече вяра както на себе си, така и на другите хора!