Очакванията?!
Те за мен са мисли, които не са ни нужни, които ни пречат да се насладим на момента и, които ни карат да се чувстваме гузно по един или друг начин.
И още… Какво е да очакваме? Зависи от нас самите, какви очаквания ще имаме и върху какво ще са те, ако изобщо имаме такива?
Това нещо, което трябва да “хвърлим в морето” ни кара да гледаме в бъдещето, но това може и да ни разочарова.

Очакванията?!
Помагат ли ни или ни пречат?
Защо е необходимо да ги хвърлим в морето?
Как се тълкува хвърлянето в морето – да забравим за очакванията си с цел да не съжаляваме, когато не се оправдаят?
В началото на моите разсъждения започвам с любим цитат: “Нямай очаквания, но оценявай всичко”. В този ред на мисли е важно да се стараем да бъдем удовлетворени от живота.
Какво е морето и защо е важно?
То е в роля на ненужните спомени и мисли от живота ни или “сметище за мисли”. Има значение какви са принципите и идеалите ни, но със сигурност ще се чувстваме по-добре, ако морето ни е пълно.
Помагат или пречат очакванията?
Със заглавието ви подсказвам, че ще говоря срещу очакванията и сега ще се аргументирам защо?
Неопроверганите очаквания създават нещастни хора, които рано или късно, с помощ или не – осъзнават защо не са важни повечето ни мисли, каквито са и очакванията.
Къде е проблемът в това да сме нещастни?
Проблемът са мислите, които ни пречат да се чувстваме комфортно в кожата си. А колкото по-често се чувстваме така – толкова повече лоши мисли и толкова по-нещастни сме.
Завършвам този текст с цитат на Ерих Мария Ремарк: “Когато правиш това, което не очакват от теб, обичайно винаги постигаш желаното”.
Вашият коментар