Сърцето на София би 24 часа с ритъма на театъра – непрекъснато, неуморно, непредсказуемо. 24-часовият Нон-Стоп Театрален Маратон се случи. И ни остави без сън, но не и без смисъл.
Сцена, която не спира да диша. Публика, която не си тръгва. Програмата събра спектакли от кардинално различни полюси на сценичното изкуство – „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ по Яворов, „Игра на убийство“, „Страданията на младия въшкар“, „Невъзможната ти, невъзможната аз“, „Ричард, кой Ричард“ по Шекспир, „Алма Алтер Шоу“, „Последният запис на Крап“ Бекет и „Малкият принц“ по Екзюпери, обединени от театралния завет на Николай Георгиев и неговия жив театър.
Най-разгорещената дискусия се случи точно когато градът спеше – в 4 сутринта, по време на „Последният запис на Крап“. В тишината на спомените му за Бианка се появи неочаквано еклектичен триминутен кабаре-флаш, който разтърси зрителите – и буквално, и естетически. Темата на последвалата дискусия – трябва ли ни комерсиалното, за да направи абсурдното по-смилаемо или го изобличава в още по-брутална голота?
„ЗАВЪРЖИ ПРИЯТЕЛСТВОТО СИ ЗДРАВО“ – темата на тазгодишния маратон намери своята кулминация в последния час. След безсънна нощ шест нови 15-минутни продукции, вдъхновени от „Урокът“ на Йожени Йонеско, бяха създадени и представени за първи път – 6 екипа, 3 репетиции и пулсът на изминалите 24 часа. Театър в най-чистата му форма. Театърът като живеене.
24-часовият Нон-Стоп Театрален Маратон се случи с подкрепата на Европейския корпус за солидарност в партньорство със Студентския съвет на Софийски университет, Pizza Lab, Be Socksy, Raw Cakes и Диктофон медия.
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар