13.10.2025 г.
Проектът ни „Психологични, правни и здравни аспекти на работата в пенитенциарни заведения. Модел за подобряване на психичното благополучие“ финансиран от Фонд научни изследвания с договор № КП-06-Н75/1 от 07.12.2023г., вече премина към 2-ри етап след изключително успешното реализиране на дейностите предвидени в 1-ви етап. Получената оценка от Фонд „Научни изследвания” въз основа на научния ниотчет е най-високата „много добър”. Това коментира доц. д-р Наташа Ангелова, ръководител на катедра “Психология” към ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград и ръководител на проект към Фонд Научни изследвания от програма “Фундаментални научни изследвания” на тема “Психологични, правни и здравни аспекти на работата в пенитенциарни заведения. Модел на психично благополучие.” Повече по темата научаваме от интервюто.
Д. Н.: Доц. Ангелова, кои са най-важните дейности по проекта?
Н. А.: Двете най-важни дейности, които са отразени в целите, задачите и хипотезите на проекта са: 1) проучване на нуждите на състава и 2) изработване на програми, ръководства, препоръки за подпомагане на надзорно-охранителния състав в три направления – психологично (стрес, тревожност, благополучие), правно (подобряване на нормативната уредба), здравно (подобряване на физическото функциониране).
Д. Н.: Разкажете малко повече за изпълнение на дейностите от 1-ви етап?
Н. А.: Във връзка с изпълнение на дейностите от 1-ви етап по проекта бе разработена Работна програма 1, чрез която успяхме да съберем информация относно обогатяване на знанията за измеренията и особеностите на труда, професионалната готовност, пригодност, адаптация и проблеми и професионално благополучие на работещите служители в системата на пенитенциарните заведения.
Д. Н.: Колко от тези дейности успяхте да реализирате?
Н. А.: Съответно успяхме да:
1. Проучим нуждите на служителите в пенитенциарнизаведения по отношение на тяхното обезпечаване с психологическа, правна и здравна информация, съдействаща за изграждане на по-висока стресоустойчивост и повишаваща личните компетенции за справяне в рискови и високо стресови условия на труд.
2. Да обединим гледните точки на затворническия персонал за справяне с проблемите на психичното здраве, в съответствие с работещи подходи за благоприятно влияние.
3. Проучим информираността и познанията на работещите в пенитенциарните заведения служители относно нормативните изисквания, касаещи техните компетенции, разграничаването на права и задължения при изпълнението на служебните им задължения в контекста на нормативните актове, които уреждат дейността им.
4. Да изследваме проблемните въпроси, свързани с предложения за оптимизиране и подобряване на работната среда и нуждата от допълнителни обучения, семинари с цел повишаване квалификацията за служителите.
5. Анализираме нормативната уредба и изведохмепроблемите свързани с приложението й.
Д. Н.: Как бе осъществено всичко това?
Н. А.: Първоначално, както подобава на научно изследване, бяха проучени научни източници, които концептуализират основните проблеми на базата на много данни от различниизследователи и от практиката.
След това бе разработен инструментариума за дълбочинните интервюта и фокус групите, както и внимателен подбор на участниците за включване в интервютата и фокус групите, Дълбочинните интервюта и дискусиите във фокус групите бяха проведени със служители (психолози, медицински служители, началници на отдели) на служба ГДИН.
Д. Н.: Какви категории въпроси, бяхте подготвили за интервютата и фокус групите?
Н. А.: Въпросите в тях бяха разделени на две категории:
→ Въпроси за лица, които са от висшия състав с ръководни функци – целта на въпросите е да се проучат конкретните нужди от правно-нормативна информация, свързана с естеството на труда на пенитенциарните служители, като основната цел е да се задълбочи наличната вече информация за измеренията и особеностите на труда, професионалната готовност, адаптация, проблеми и професионално благополучие на работещите служители в системата на пенитенциарните заведения.
→ Въпроси за лица, които са персонал на затворите, но нямат ръководни функции (психолози, медицински персонал, социални работници) – целта на въпросите е да се очертае измерението на срещаните здравословни и емоционални проблеми породени от професионален стрес, безпокойство за личната сигурност и неудовлетвореност от работата, както и възможните обучения и семинари, които биха били полезни за повишаване на стресоустойчивостта и удовлетвореността от труда.
Д. Н.: Как осъществихте дълбочинните интервюта и фокус групите?
Н. А.: За да осъществим дълбочинните интервюта и фокус групитесе наложи да се разпределим на 3 екипа, състоящи се от изследователи и техническа подкрепа. Изследователите имаха за задача да проведат изследванията (дълбочинни интервюта и фокус групи) в местоработата на служителите, които са подбрани да участват в проекта, а техническата подкрепа да обезпечи изследователите с необходимите материали (набиране на текст, графично оформление, отпечатване и окомплектовне на въпросниците за дълбочинните интервюта), на територията на университета, обезпечаващ проекта.
1-ви екип – изследователи гл. ас. д-р Гергана Андонова, ас. д-р Даниела Атанасова и техническа подкрепа докторанти Кирил Велков и Даниел Генков.
2-ри екип – изследователи доц. д-р Наташа Ангелова, гл.ас. д-р Емелина Заимова-Цанева и техническа подкрепа докторанти Даниел Генков и Яна Филева.
3-ти екип – изследователи доц. д-р Наташа Ангелова, доц. д-р Елена Каращранова, доц. д-р Татяна Дзимбоваи ас. д-р Ива Димитрова, и техническа подкрепа докторанти Яна Филева и Светослав Петков.
Първите интервюта и фокус групи бяха реализирани от гл. ас. д-р Гергана Андонова и ас. д-р Даниела Атанасова общо 59 на брой (предвидените първоначално интервюта са 10 на брой, тоест изследвани са повече от заложените в проекта). Всяка една от изследователките е реализирала (съответно гл.ас. д-р Гергана Андонова 34 броя и ас. д-р Даниела Атанасова 25 броя) дълбочинни интервюта и по една (или общо две) фокус групи.
Аз и останалите от екипа проведохме и декодирахме още 10 дълбочинни интервюта и 3 фокус групи.
Д. Н.: Какви по-основни изводи успяхте да направите от тези изследвания?
Н. А.: Ето и по-основните изводи от дискусиите в:
Служителите много често не разграничават телесните си и емоционалните си преживявания, особено по време на натоварена смяна. Подчертава се трудността на работещите в системата да идентифицират и назоват емоционалното си състояние. Акцент върху включване за работа както в изследването, така и при писане на ръководството за психично здраве на въпроси за бърнаут, стрес и тревожност. Изследването трябва да бъде така предложено, че да не предизвиква тревожност или усещане за уязвимост сред надзорно-охранителния състав. Бяха коментирани анонимността и правото на отказ от изследването на надзорно-охранителния състав като водещи принципи, които следва ясно да бъдат комуникирани. Етичната яснота, административната последователност и лесната разбираемост на документите са критично важни за успеха на изследването. Важен фокус бе поставен върху обработката на чувствителни данни, например ръст, тегло и кръвно налягане са чувствителна лична информация. Споделят, че в декларацията за участие трябва да има изрично посочване, че анонимността е гарантирана, а отговорите няма да бъдат използвани за идентификация на личността.
Д. Н.: Какви изводи може да направите за проекта до този момент?
Н. А.: Най-общо като извод, който можем да направим е, че предположенията на научния ни екип се потвърдиха, а именно:
→ пенитенциарните служители наистина имат нужда от регулярни и допълнителни квалификации, обучения, информация и консултации с вещи по всички тези психологични, правни и здравни въпроси лица, както и, че това би подобрило тяхната професионална реализация.
Д. Н.: Какво според Вас предстои?
Н. А.: Продължаваме с провеждането на голямото научно изследване, което ще обхване около 300 служители на Дирекция „Изпълнение на наказанията”, подбрани въз основа на демографските признаци: брой години трудов стаж в системата, населено място, пол и възраст.
Като основните ни предположения тук са:
→ че служителите в пенитенциарните заведения ще имат висока ситуативна тревожност, високо безпокойствие за собствената сигурност и висок стрес. Тези фактори ще са свързани и с психичното им благополучие.
→ Както и, че служителите в пенитенциарнитезаведения ще споделят симптоми на намалено психично благополучие като нарушения на съня, нарушения в хранителните навици, социална изолираност, скука, липса на смисъл, сърдечно-съдови и неврологични заболявания.
След провеждане на това мащабно изследване, ще можем да проектираме различни учебни и информационни материали подкрепящи служителите при осъществяване на професионалната им дейност.
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар