От малка усещах, че някой ден ще правя точно такива неща – ще пътувам, ще виждам нови места и ще се срещам с хора от различни държави. Гледах по телевизията градове и култури, които ми изглеждаха много далечни, почти недостижими.
Години по-късно се появи възможността да замина по програмата Erasmus+ в Румъния и да участвам в проекта “Promoting Equity and Inclusive Practices, Supporting Multiculturalism and Social Diversity in HEI.” Вярвам, че това преживяване ще има място и в бъдещия ми професионален път.
Макар престоят да беше само седмица, решението да тръгна не беше толкова кратко. Понякога най-трудното нещо е да се пречупиш вътрешно и да направиш първата крачка. В продължение на години усещах, че искам да излизам извън рамките на познатото, но страхът и съмненията често са по-силни от желанието. Точно затова това пътуване за мен беше и лична победа.
По време на престоя си в Румъния видях красиви места – част от тях са такива, за които като дете само съм мечтала и съм виждала на екрана. Има нещо особено в момента, в който осъзнаеш, че стоиш на място, което преди е съществувало само в представите ти.
Често чувам студенти да се колебаят дали да участват в програми като Erasmus. Понякога причината е страхът от непознатото, понякога усещането, че „още не е моментът“. Истината обаче е, че подобни преживявания дават нещо, което трудно може да се получи в университетската аудитория.
Разговорите, различните гледни точки и самото усещане, че си част от по-широка общност, разширяват хоризонтите по естествен начин.
Освен това подобни програми учат на нещо много практично – адаптация. Да се ориентираш в непознато място, да общуваш с нови хора, да решаваш малки проблеми по пътя. Това са умения, които често се изграждат именно извън зоната на комфорт.
За мен тази седмица не беше просто пътуване. Тя беше напомняне, че понякога е достатъчно да си позволиш да тръгнеш. Не защото всичко е идеално планирано, а защото си готов да опиташ.
И може би точно това е най-важното – че в един момент намираш смелостта да направиш нещо, което дълго време е било само идея. И когато го направиш, разбираш, че светът не е толкова далечен, колкото си мислел.
Може би четеш това и мислиш, че е поредната история, която иска да ти каже „не се страхувай, няма от какво”. Не. Просто искам да ти кажа да оставиш място на страха. Нека бъде там. Нека е с теб. Но тръгни въпреки него. С него.
„Никой не може да ти обещае, че всичко ще бъде наред. Но понякога най-голямата победа е просто, че си се осмелил да тръгнеш.“
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар