Атанас Михайлов: Целта на изкуството е да прави хората душевно щастливи

Представяме Ви Атанас Михайлов в интервю за ДИКТОФОН МЕДИЯ. Актьорът посочи, че по време на криза човек може да се обогати душевно. Наско е познат пред обществото със своите многобройни таланти, които са свързани пряко с изкуството. През годините той е бил водещ на формата „Страх“, познат ни е от „Кантора Митрани“ и от последния сезон на „Под прикритие“. Всички знаем, че в миналото е бил основател на групата Ice cream и е бил част от групата UP Down. Малко от нас обаче знаят, че Атанас Михайлов е праправнук на Елин Пелин по майчина линия и че към днешна дата той преподава актьорско майсторство. Представяме ви едно интересно, позитивно и изчерпателно интервю с актьора Атанас Михайлов.


Г-н Михайлов, по какъв начин ни помага изкуството по време на криза, когато сме изолирани вкъщи?


В тези времена изкуството ни помага по всякакъв начин. Това е така, защото то е навсякъде около нас. Общо взето човек може да намери изкуство във всяко занимание, което извършва вкъщи, независимо дали това ще бъде в някаква ваза с цветя, или при почистването на прозорците. Изкуството се намира във всяко измерение. С намигане мога да кажа, че мъжете доста време се задържаха на едно място и се появява изкуството на войната или на любовта. Като се замислим, хората не са се задържали толкова много време заедно. Дори когато ходят на почивка, те са заедно отново за по-кратък период. Дори когато семействата са на почивка – родителите са на плажа, а децата им, които са тинейджъри, отиват вечер на дискотека, а сега всички са заедно вкъщи през цялата част от деня. Така семействата успяват да комуникират повече помежду си. Целта на изкуството е да прави хората душевно щастливи. Сега има време да се видят театрални постановки, за които преди не сме намирали време. Онлайн средите са пълни с театрални постановки. По време на тази криза човек може да се обогати душевно. Към днешна дата има време и за тренировки – така може да отделим нужното време и внимание и на тялото си. Въпреки всичко това съществува сериозният проблем, който е свързан с безработицата. За огромно съжаление, това е проблем, който може да бъде причина за проява на агресия и бунтове.

Вие преподавате актьорско майсторство – разкажете повече как това се случва онлайн към днешна дата?


От много време се говори, че рано или късно целият свят ще бъде онлайн. На никого не му се вярваше, но ето че една такава криза показва, че има моменти, в които няма какво друго да направиш, освен да си онлайн. Така се виждаме с нашите приятели, така работим и по този начин вършим голяма част от нещата. На нас, актьорите, също ни се налага да преминем в този онлайн режим. Наистина, аз също преподавам от известно време в школа. Целта на уроците, които преподавам, е да карам хората да се чувстват добре и на мястото си. За всеки човек е важно да се чувства добре там, където е. Тоест ако някой иска да е на сцената и да пее, е добре да бъде с микрофон в ръка. Най-важното е да се чувстваме по един пълноценен начин, да знаем как и кога да се усмихваме и как да се държим в дадена ситуация. Ние от школа Preview също преминахме на онлайн обучения. Това е така, за да можем да продължим да преподаваме. Въпреки това е по-добре, когато музикалното или актьорското изкуство се провежда очи в очи. Необходимо е да усетиш човека и да му предадеш енергията, а през лаптопа или телефона усещането не е същото. Въпреки това пак може да се упражняват неща, които са свързани с дишане, дикция и развиване на въображение. Всичко, което днес преминава онлайн, не е лошо да го има, но не е пълноценно и не замества по никакъв начин живия контакт. Може би малките деца няма да ме послушат и ще кажат: глупости – нашият свят е игри, телефони, компютри, таблети, телевизори, но истината е, че живият контакт е най-безценното нещо.

Според Вас трудно ли ще върнем учениците в класната стая, защото в момента наистина им е много интересно да учат онлайн?

Въпреки че децата харесват компютрите – живият контакт няма как да се замени. Децата обичат най-много да си играят. Те обичат да си играят, когато са в мрежа с приятели благодарение на някоя компютърна игра, но това да се гонят, да се закачат, като се дръпнат по ухото, или да се закачат с момичетата в училище – ето това е незаменимо. Точно това усещат децата рано или късно. Те дори вече го усещат, защото не издържат, и поне децата, които аз познавам, нямат търпение да се върнат в училище.

Играта е и в основата на актьорското майсторство, затова какви актьорски тренинги могат да покажат на своите деца родителите, когато са вкъщи – без да имат такова образование?


Има много литература по тази тема, но според мен най-полезното е да се работи за нещата, които правят един човек по-добър. Актьорската професия е като правилното дишане и е пряко свързана с дикцията, начина на изказ, държание в обществото и маниери. Всичко това може да се научи вкъщи, защото лесно може да бъде преподавано онлайн или чрез литература. Ако някой иска да се развива вкъщи, може да го направи без никакъв проблем. Въпросът е човек дали има желание да се развива.

Възможно ли е чрез изкуството да изолираме страха от COVID-19?


Страхът е строго индивидуален. Той зависи от всеки един от нас поотделно. Ние реално не знаем пред какво сме изправени. Отвсякъде ни казват, че това е нещо лошо и опасно. Дават се примери със загуба на живот и непрекъснато се показват неща, които ни карат да се страхуваме. От друга страна, се казва, че не е толкова страшно. Хората са объркани, а държавите по света вземат строги мерки. Всеки изпитва страха по различен начин. Аз бих могъл да им кажа да останат усмихнати и позитивни. Човек трябва да знае, че всичко отминава. Нека се надяваме, че и тази криза ще отмине скоро. Трябва да се пазим и да бъдем отговорни към останалите. Всичко, което се прави, е с цел превенция, така че нека не бъдем лоши, нека не се правим на безсмъртни и велики. Има закони, които трябва да се спазват в името на хората до нас. Аз лично не се поддавам и няма да се поддам на страх, но съм отговорен към всички и затова спазвам въведените препоръки, мерки и правила.

Предстоят великденските празници, какво ще пожелаете на нашите читатели?


Да бъдат умни и разумни. Толкова време ни държат под карантина, ако сега хората излязат навън, отидат на църква и започнат да целуват една и съща икона – само един заразен ако има, това крие сериозна опасност. Нека се пазим, за да не бъдем втората Италия или Испания. Моят призив към всички е да си останат вкъщи – вярата е там, където са хората, независимо дали ще бъдем в църквата, в парка или вкъщи. Достатъчно е човек да запали една свещ и да си каже: „Аз вярвам… Аз обичам… Аз ще продължа да съществувам…“. По този начин може да продължи напред. Според мен е много важно в този момент да останем изолирани.

Автор: Денис Никифоров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: