Дни на свободно изразяване на недоволство и протести

Вчера беше седмият ден на протести в София. Седмият ден, в който, макар и сряда, дори Господ е почивал след Сътворението. Седми ден на свободно изразяване на недоволство. Седми ден на емоции, плакати, шум и гняв. 

Седми ден на протести, но първи коментар по темата за Диктофон Медия. С колегите последните дни наблюдаваме, четем, от време на време се провикваме с “Оставка”, но най-вече – слушаме.

Много езици се почесаха през тази седмица, много гледни точки се защитиха, други не се. Фейсбук се наводни от коментари, статии, изказвания, твърдения, спорове, снимки, лайвове и какво ли не. 

Ще кажете “проблемите не се решават в социалните мрежи и не е редно всеки да чете за това през 5 секунди” и ще сте прави, но това, което се случва в държавата ни е твърде голямо, за да бъде наречено просто “проблем”. 

Немалко хора пък са по-притеснени за това, кой и какво ще дойде по-късно, отколкото за изхвърляне на сегашния боклук. И те са прави, но аз не съм политолог, нито социолог, за да правя задълбочени анализи за бъдещо неопределено време. Мога, но няма. Ще оставя това на много по-умни от мен хора. Аз излизам там, пред Президентството, знам точно защо и това ми стига. 

Коментарът ще е кратък, защото темата е деликатна, а хората различни. Няма нищо лошо в това, даже напротив. Независимо от цвета или посоката на един, всички в крайна сметка искаме едно и също нещо – да водим хубав и достоен живот. Има хора, на които не им коства много усилия, за да постигнат такъв, но съм убедена, че в речника на всеки един от нас, колкото добре или зле да живеем, присъстват възклицания като “Ами, не ме и учудва, нали знаеш как стоят нещата в България!?”, “Поредният скандал, свикнали сме с такива…”. 

Бяхме свикнали и повече няма да свикваме. Досега слушахме тях, сега те ще чуят нас – младите, честните, интелигентните. Там, пред Министерски съвет, са точно те. 

Срещнах и хора, които не желаят да ходят на протеста само защото не били „политически активни“. Вероятно някой ще ме поправи, но за мен този протест няма нищо общо с политиката. Той е породен от гняв, наслояван през последните години, месеци, седмици. Гняв към несвободата, беззаконието, гаврата.

Апатията е опасно чувство. Нека я изхвърлим по пътя към протеста днес.

Автор и снимки: Даяна Беловеждова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: