Автор: Дарена Желязкова
Когато разумът и емоциите се хармонизират, се ражда театърът.
Емоционалната интелигентност е от ключово значение за удовлетворението в личния живот и кариерата, но разбираме това едва когато се сблъскаме с липсата й.
Като малки изпитваме множество емоции, които не можем да назовем, но пък за сметка на това успешно ги изразяваме първично, без да се замисляме как това би било прието.
Когато едно дете обаче порасне и се види като част от обществото, спектърът на неговите чувства започва да го плаши, тъй като наложените поведенчески модели и норми в света, са в разрез с личните му преживявания. На по-късен етап това създава огромни затруднения в живота и е основна причина за агресията сред нас.
Неспособността да споделим с „другия“ нашия вътрешен свят е основната пречка към личностното, умственото, емоционалното и физическото развитие. Когато душата страда, това рефлектира не само на психическото ни здраве, но и на тялото.
Децата често биват водени на театър от своите родители за забавление и обогатяване, но истинското докосване се случва, когато станат част от театралното изкуство.
Театърът има способността да генерира емоции, да причинява носталгия, тъга или еуфория. Той е невероятен инструмент за подсъзнанието на детето – изгражда умението да бъде някой друг, да забрави за себе си и едновременно с това да се преоткрие.
Срещата с различните светове позволява на децата да взаимодействат със своите чувства и след това осъзнато и безболезнено да влязат в контакт с реалността, като разгърнат своя потенциал по най-добрия начин.
Автор: Д. Желязкова
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар