Човекът е мяра за всички неща

Есе от Елица Амешева

Всеки един от нас се появява на този свят по един и същ начин. Ние си приличаме визуално, раждаме се, разполагаме с различно количество време и умираме.

През жизненият цикъл може да се каже, че човекът е мяра за всички неща. Толкова сме еднакви, а всъщност различни. Това е така, защото всеки един от нас си поставя своите норми, ограничения и граници, спрямо своите възприятия. Всъщност мярата е различна при всеки един от нас, спрямо своите възгледи и модел на мислене.

Мярата при човека може да бъде свързана количеството даване и получаването на любов, различни начини на реагиране по дадени теми, поглед към бъдещето…

Биологичният цикъл е еднакъв за човека, но ние разполагаме с различно време, норми и мисли.

На какво се дължи това?
Най-напред, че ние мислим и следователно живеем по различен начин. Аз свързвам мярата с общоприетите норми, мислене и поведение по дадени теми. Въпросът е кой определя мярата? Разбира се, че би трябвало всеки сам за себе си, но съществуват общоприети норми на обществото, семейството и закона, с които е необходимо да се съобразяваме.

Мярата е пряко свързана с нашето възпитание. Това е така, защото от ценностите зависят нашите граници.

Самият Фройд е казал, че: “Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате – това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри – това сте вие сега.” В тези свои мисли Фройд ни дава пример, че всеки един от нас има ресурси и силни страни на характера, които може да развива и надгражда. Това е така, особено ако успеем да се освободим от нормите, бремето, ограничаващите модели и вярвания, и да си дадем сметка, че ние сме мяра за всичко хубаво, и не чак толкова хубаво в живота. Много от нас не си дават сметка за количеството потенциал, който имат. Както споменах по-горе ние се раждаме еднакви, но след това се появят емоциите, правилата, моделите на семейната среда. По този начин ставаме различни. Някои развиват своя творчески потенциал, други своята аналитичност. Няма добро и лошо, а по-скоро е важно какво е нашето възприятие по темата, как ние мислим и какво ни кара да се чувстваме удовлетворени и щастливи от живота.

Много от нас не си дават сметка за количеството потенциал, който имат. Както споменах по-горе ние се раждаме еднакви, но след това се появят емоциите, правилата, моделите на семейната среда. По този начин ставаме различни. Някои развиват своя творчески потенциал, други своята аналитичност. Няма добро и лошо, а по-скоро е важно какво е нашето възприятие по темата, как ние мислим и какво ни кара да се чувстваме удовлетворени и щастливи от живота.

Съществува ли мяра за щастие? Моят отговор е не, защото жизненият път на човека е като филм с различни предизвикателства, епизоди, жанрове, изпитания, научени или ненаучени уроци. За мен няма граница на количеството ресурси в човека.

Филмът “Човекът е мяра за всички неща” няма сценарии, няма картина, но има смисъл и ни кара да се замислим върху нашето съществуване, мислене и поведение. От всичко това включително и от семейната среда, житейския опит и не само зависи качеството положителни и отрицателни преживявания в нашия живот.