Автор: Росен Молнар
Животът може да бъде разбран само гледайки назад, но трябва да бъде изживян гледайки напред. – Сьорен Киркегор
Чувствали ли сте някога сякаш вече сте пристигнали в крайната точка на развитието си като личности и вече сте завършени хора? В психотерапията дебатът за това кое е по-важно – нашето минало или нашето бъдеще, за това кои сме и кои можем да бъдем, най-вероятно няма да бъде разрешен, но бъдете сигурни, че представите ни за бъдещото ни Аз и целите свързани с него силно влияят на хората, в които ще се превърнем. По-силно отколкото си представяте.
През 2013 година, трима психолози публикуват изследователска работа наречена “Илюзията за края на историята” или “The end of history illusion”, кръстена така следвайки прогнозата на учения по политически науки Ф.Фукуяма, който предрича, че финалната форма на правителство ще бъде либералната демокрация. Фокусът в проучването е, че ние виждаме себе си като завършени във всеки един момент. Над седем хиляди души са вербувани за участие в проучването и са разделени в две групи. Възрастта на участниците варира между осемнадесет и шестдесет и осем. Едната част от хората са помолени да споделят за настоящите си характерови черти, ценности и предпочитания и какви са били тези техни качества преди десет години. Другата група е помолена да сподели качествата си и да си представят какви ще бъдат те след десет години. Един фактор излиза на преден план от резултатите на проучването: това, че в по-голямата си част, на всички възрасти, бъдещите прогнози на хората за промяна са по-малки в сравнение с промените, които техните по-възрастни колеги си спомнят. Вярно е, че степента на лична промяна намалява с възрастта, но илюзията за завършеността на нашите личности е валидна за всяка възраст. Ние се променяме повече отколкото очакваме!
Следват заключения като вълнуващият факт, че нашите възможности за растеж и промяна са отвъд това, което можем да си представим. Пътешествието, наречено себепознание/себеразкриване със сигурност няма да е скучно!
От друга страна, този модел на мислене ни прави склонни да инвестираме прекалено много в бъдещи избори въз основа на настоящите ни предпочитания. Все пак настоящето ни Аз е винаги тук и сега и има цялата сила да взема решения и да действа, а бъдещето ни Аз не. Два начина, чрез които можем да вземаме решения, така че да не ощетяваме бъдещото ни Аз са:
- Да отделим време съзнателно да се върнем назад, 5 или 10 години в личната ни история и да осъзнаем колко много сме се променили. Колко пъти сте се изненадали от вашите реакции в дадени ситуации, колко пъти сте правили неща, които не сте си и представяли, че ще направите? Например, витражи или да се скарате по-грубо на кучето си отколкото смятате, че е правилно – два спонтанни примера от моя опит. Всички наши преживявания се отразяват на нашите вярвания, ценности и поведения.
- Да си представим идеалния ни Аз. Като отделим време да се запитаме с какви хора искаме да се събираме и работим в идните 3,5 или 10 години, колко пари искаме да изкарваме на месец, с каква дейност искаме да се занимаваме, къде искаме да живеем и т.н. Като го направим, е добре да имаме предвидим нещата, които не са в живота ни все още. Сега може да не сме обвързани, да нямаме деца или собствен бизнес, но това е възможно за бъдещият ни Аз, така че ако го искаме, трябва да направим място във бъдещата ни визия. Много е важно да запишем нашата визия, защото това я подрежда пред нас, дава ни възможност да я видим отстрани, да я редактираме. Детайлите могат да ни обягнат ако ги държим в ума си, но на хартия можем да разположим цялостно визията си и впоследствие да я променяма, да създаваме планове за реализацията ѝ и т.н.
Илюзията за края на историята има своето място в психичния ни свят, тъй като без нея не бихме могли да създаваме дългосрочни планове и проекции на себе си, но е важно да сме съзнателни и за ограниченията, които можем сами да си наложим. Както винаги, е нужен добър баланс между ограничаване и мислене отвъд границите ни, за да достигнем до удовлетворителни решения и действия.
Източници:
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар