На 1 ноември, когато отбелязваме Деня на народните будители, гост в предаването „Терапевтично с Денис Никифоров“ към ДИКТОФОН МЕДИЯ е Васил Лазаров.
Прочетете повече от интервюто, което проведе с него Денис Никифоров.
Кой е Васил Лазаров вчера, днес и утре?
Въпросът ви предполага, че човек е създаден непрекъснато да се развива, израства и поради това ми харесва. Всеки човек на моите години, преминал през изпитанията на последните десетилетия, има какво да каже за живота си, но предполагам, че интересът ви е насочен към творческата ми дейност. През 2006-та излезе от печат първата ми книга. В нея поместих всички мои стихотворения. След това ме грабна прозата. ,,Цариградският медальон” е шестият ми роман. Всяка творба представлява отразяване на действителността през творческата индивидуалност на писателя. Книгите най-добре разкриват същността на авторите.
Кое Ви провокира за написването на „Цариградският медальон“?
По време на представяне на ,,Калоян Боговенчаният” ми направи впечатление, че хората ме питаха, дали ми е известно нещо свързано с наследниците на Асеневци. Царуването на Калоян, а по-късно на Иван Асен II ни изпълва с национална гордост и достойнство.Тогава разбрах, че може би неосъзнато на нас ни се иска да има някакво продължение на онези славни времена. Тази царска династия има своите наследници, както по плът, така и по дух. В резултат на тия разсъждения, дойде идеята да проследя историята и да открия възраждането на този победоносен, царски дух.
Колкото и да е унижаван и потискан българският народ, историята ни дава примери за славни родове, благородството, интелигентността и значимостта на които са намирали признание дори сред турското население и власти.
Мисля, че в родната литература има място за такива герои, които символизерат антитезата на адрешковщината и байганьовщината. Вярвам, че нашият народ има основание да се гордее с нацията си. Дори и през турско време, историята свидетелства за достолепни българи. Те заслужават своето отражение в литературата, защото ни изпълват със самочувствие.
Кои са въпросите, с които провокирате читателите чрез този роман?
Предполагам, че повечето читатели ще разтворят книгата с предубеждението, че героите са участници в Априлското възстание или четници. Но в романа се разказва за друг метод за постигане на българска самостоятелност – този на дипломацията. За това се е говорило и писало малко, но ако не е имало такава, нямаше да се повдигне така наречения Източен въпрос, нито провеждането на Цариградска конференция и създаване на условия за Руско-турската освободителна война.
Книгата дава яснота на въпроса, дали е било възможно по дипломатичен път българският етнос да получи някаква форма на автономия.
Предишният Ви роман „Калоян боговенчаният“ е бестселър, какви са Ви очакванията за „Цариградският медальон“?
Вечe получих първи отзиви, които ми дават надежда. Романът съдържа нови факти, които вероятно ще са в противоречие с това, което сме учили и знаели. Допускам, че стойността на книгата, каквато и да е тя, ще се оцени по-нататък във времето. Истината винаги си пробива път, понякога по-бързо, понякога не.
Колко време Ви отне написването на романа?
Около две години.
Разкажете повече за всички проучвания и анализи, които сте направили, за да може романът да достигне до читателите?
Историческият роман изисква сериозно проучване не само на събитията. Такава книга е носител на духа на времето и на тогавашните обществени отношения. Изисква се проучване на средата. В Английският клуб е една, друга е в Истанбул, в манастира, в балканското градче. Различни са обноските, изказа, ценностите, облеклото и всичко останало като храна, миризми и прочие. За да се напише исторически роман се иска много повече време в целенасочене четене и търсене, отколкото писане.
Читателите не трябва да с подценяват. Не се знае в кой ще попадне книгата. Когато открият разминаване на автентичната някогашна среда с описаното, книгата олеква.
Как преминава представянето на романа?
Доволен съм от представянето, защото Маргарит Жеков, който ме представи, засегна в дълбочина доста неща, до които се надявам да стигнат повече читатели.
Да бъде човек автор в България e?
Първото за което се сещам е, че е трудно. Много писатели се жалват от издателствата, но с времето се убедих, че и на издателствата не им е лесно. Днешният свят е издигнал удоволствието и развлеченията в култ и от огромното и разнообразно предлагане, малко хора ги намират в четенето на книги. Нашите усилия са в полза на тези, които търсят естетическа наслада чрез вълнуваща, завладяваща история и обичат миризмата на хартията.
Какво дава „Лексикон” на своите автори?
Лично за мен, нови приятелства и нови хоризонти.
Кое е нещото, което Ви вдъхновява?
Транседентният, необятeн и непостижим Абсолют. Чувството, че сме Негови деца, а Той наш баща и че сме дело на Неговите ръце.
Харесайте Фейсбук страницата на „Лексикон“.
Седмицата на българските автори с Лексикон:
Седмица на българските автори и българската литература: Роберт Леви представи Anemoia
Прочетете още:
Здравка Евтимова подава ръка на млади автори
Калин Терзийски представя новия си роман „Слава” в клуб „Алкохол”
Лексикон представя: Разказвачът Савко Калата и „Замръзналият Созопол”
Издателство Лексикон: От Шатра №20 до сърцата на читателите на Пролетния панаир на книгата 2023 г.
Чуйте още:
НЕжълто откровено с Калин Терзийски
Здравка Евтимова представя книгата на Нели Драганова „Щастие без шоколад” в Созопол през септември
За мъдростта и ценностите в живота от писателя разказвач Георги Белев
Весела Василия: Себепознанието е част от пътя към мъдростта
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар