Формите на любовта

Автор: Димитър Величков

„Да обичаш значи да излезеш от предела на себе си”.

Любовта е подарък, тя идва неочаквано. Необходимо е да се научим да я чакаме с търпение. След това трябва да се борим, за да я задържим в живота си. Живеем с хора и само действията ни събират или разделят от тях. Ние сме по-тъжни, когато сме сами. Неслучайно съществува израза ‘’самотен начин на живот’’. На първо място трябва да обичаме себе си, ако в нас не се таи омраза, то и на околните ще даваме любов. По този начин ние ще привличаме хора излъчващи позитивна енергия.

Благодарение на обичта съществуваме, намираме себе си и смисъла да бъдем живи. Ще дам за пример цитат на Марк Твен, който гласи „Любовта е това, което те кара да се усмихваш, когато си уморен.“ Тази мисъл ни напътства да отстъпим заетото от егото място на любовта.

Любовта има много форми. Майчината обич е вероятно най-силната, както и най-безусловната. Адикцията и злоупотребата също могат да бъдат сложени в графата обич. Човек може да харесва музиката, семейството, партньора, изкуството, хобитата, че дори и животните. Третираме ги различно и това е естествено, и понякога те се сливат. Пример затова са изкуството и хобитата ни. Често има компромиси, особено в отношенията ни с хората. Не винаги да поставяме себе си първи е ключ към пълноценен начин на живот. Всичко започва от самите нас. Увереността е нужна навсякъде. Работата върху нашето “Аз” означава духовния растеж да бъде главен приоритет. Отделяме време сами в работата, надграждайки себе си, за да можем да допуснем любовта в животите си.

Болката и любовта вървят ръка за ръка. Във всяка любов има плюсове и минуси. Стремим се да търсим обич с повече позитивизъм и положителни черти. Всеки трябва да бъде внимателен в избора си за това, кого обича, защото освен живот, привързаността понякога води до смърт. Всеки заслужава любов, затова нека се стремим да е истинска.