Гурудев Шри Шри Рави Шанкар откри вечерта в Пловдив, щастлив от завръщането си в България

„Как сте всички?“ — с тази усмихната простота Гурудев Шри Шри Рави Шанкар откри вечерта в Пловдив, щастлив от завръщането си в България. Той припомни общия спомен за световния рекорд на Гинес с 333 гайди от 2012 г. и погледна към красивия античен театър: „Сякаш сме в древните времена.“ Темата — „Блаженство сред хаоса“ — прозвуча като предизвикателство: да запазиш усмивка не когато всичко е лесно, а когато в живота има препятствия. „Всеки може да се усмихва, когато всичко е наред, но ако можеш да се усмихнеш сред предизвикателствата — постигнал си нещо велико.“

Гурудев насочи вниманието към източника на тревогите ни. Притесненията се появяват от училище до зрелостта и рядко носят решение. Той припомни проста истина: ако погледнеш назад, повечето тревоги са били „пилеене на време и енергия“. По думите му 85% от притесненията никога не се случват, с 14,9% лесно се справяме, а за останалите винаги идва помощ. Ключът е да видим ситуациите не като „проблем“, а като „предизвикателство“ — тогава се появява енергия да действаме.

Втората нишка беше природата на съзнанието. Една похвала ни „разширява“, една обида ни „свива“. „Кое в нас се разширява и свива? — нашето съзнание.“ То по природа е блаженство (bliss). Всеки идва на света като „бълбукащо блаженство“ — първо вдишва, а накрая издишва, оставяйки другите да плачат; между тези два дъха търсим как да задържим радостта. „Изкуството да живееш“ — каза той — дава техники, с които животът става празник: учим се да управляваме ума и емоциите, да развиваме заложените способности. Както грамотността някога е била привилегия на малцина, така и днес умението да поддържаме вътрешен център е въпрос на обучение.

Гурудев сподели и наблюдения за вниманието в модерното образование и нуждата да се „погрижим за ума“, за да имаме това вътрешно блаженство в ежедневието. По негови думи курсове се преподават в много университети по света, а целта е една: завръщане към нашата истинска природа.

„Да станем доброволци за една по-добра България“

След водена медитация той покани публиката да мечтае смело: България да повиши индекса на щастието си, обществото да стане по-мирно и състрадателно, без насилие и със здрави, спокойни хора. „Да станем доброволци за една по-добра България“ — предложи той и призова за създаване на „центрове за щастие“, където всеки може да диша, да медитира и да излиза по-лек и усмихнат.

Въпроси от публиката

В отговорите на въпроси очерта ясна етика на устойчивостта: времената са предизвикателни, но не бива да губим надежда; медитацията излъчва позитивна енергия, дава сила, сън и спокойствие — дори в най-трудни обстоятелства. За свободната воля и съдбата той даде земни метафори — ръстът е даденост, теглото е избор; дъждът е съдба, мокренето е свободна воля. Интуицията се прояснява, когато сме безпристрастни и в центъра си; редовната медитация и тишината помагат да различим вътрешния глас от страха.

Финалът беше човечен и конкретен: покана към бъдещи учители и домакини на центрове, грижа и за по-възрастните, и апел България да се възползва от мъдростта на Аюрведа.

Една вечер, в която хаосът бе поканен да отстъпи място на блаженството.