Има моменти в живота, когато всичко изглежда почти нормално.Работиш, решаваш проблеми, бързаш от задача на задача. Свикваш да поставяш себе си на последно място и дори не се замисляш за това.
Много хора живеят така с години, докато един ден не чуят дума, която променя всичко. Ракът на щитовидната жлеза е нещо, което човек трудно може да приеме в началото, първо идва страхът, после въпросите. Освен лечението, много хора започват да търсят и други отговори. Започват да се питат какво е довело до този момент. Дали стресът, умората и всички неизказани емоции не са оставили следа и в тялото.

Психосоматиката говори точно за връзката между това, което преживяваме вътре в себе си, и това, което се случва с тялото ни.
Щитовидната жлеза се намира в гърлото – мястото, където изразяваме мислите и чувствата си.
Много хора осъзнават, че дълго време са мълчали, преглъщали са обиди, страхове или напрежение, понякога чак след болестта човек започва да се замисля за всичко това, и тогава започва промяната.Малко по малко човек започва да гледа на живота по различен начин. Научава се да забавя темпото, да се грижи повече за себе си и да не пренебрегва собствените си чувства.
Изразяването на собствените ни нужди е нещото , което може да ни накара да почувстваме истинска свобода и затова е от изключително голямо значение , когато работим с тялото си.
Важно е да се стараем да изразяваме себе си без страх как ще бъдем приети. Това не означава, че страхът изчезва напълно, но се появява нещо друго , а именно по-дълбоко разбиране за живота.
Историята зад тези думи не е просто разказ, тя е преживяна. И може би най-важният извод от нея е, че понякога най-трудните моменти ни променят най-много. Най-доброто , което човек може да направи за себе си е да се грижи за своето тяло и душа. Понякога една диагноза не е краят на нещо. Понякога тя е началото на нов начин на живот.
Вашият коментар