Полетите на „Театрална совалка 2020 НБУ”

Както вероятно съм споменавала и в предишни публикации, „Сън в лятна нощ” по Уилям Шекспир с режисьор Елена Панайотова беше първата постановка, която гледах на сцената на Университетски театър НБУ. Тогава „Совалката” тепърва стартираше, а социалната дистанция бе присъща единствено на социопатите.

Спектакъл „Сън в лятна нощ”

Спомням си, че тогава смях изпълваше вечерната зала на УТ на НБУ в квартала „Овча купел”, а не тишина. Тогава се възхищавахме на дебрите на човешкото въображение, по-конкретно на Шекспировото и никой не подозираше колко по-голямо въображение ще ни се наложи да развием, за да си представим „новото нормално”, при което стоенето вкъщи ще е неприятно, а затварянето на учебни институции – скучно. Онова „тогава” ми липсва и колкото и да съм привърженик на промените и разнообразието, непознатото „утре” не ми допадна.

Спектакъл „Вишневи сестри”

Но ето, че започнахме да обръщаме предизвикателствата във възможности и да създаваме събития и проекти, които преди не биха били възприемани за достатъчни. 

Помня как се включих в един уебинар, който се провеждаше в чужбина още преди да се заговори за COVID-19. Бях в автобуса и се прибирах от университет. Включих се и започнах да слушам. Опитвах се да се съсредоточа максимално и да запомня възможно най-много от това, което говорителката казваше, ала неуспешно. Помня как си помислих, че уебинарите са тъпо нещо.

red cinema seat number 23

Уебинарите, подкастите, онлайн лекциите и всяко едно онлайн съдържание са изпитание за концентрацията ни. Те не са музикалната програма на телевизора или радиото, която пускаме за фон. Те са „новото нормално”.

Вместо да празнословя за факти, с които вече сте запознати, нека си поговорим за „Театрална совалка 2020 НБУ” и нейното предизвикателство по време на пандемията.

Совалката е нестандартно събитие в театралното изкуство и това, което го диференцира от други такива бе личния подход на актьори и публика – след края на всяко представление, което се игра (или излъчи онлайн) под надслова на „Театрална совалка 2020 НБУ”, бе подсигурен диалог между зрителите и създателите на постановката.

Спектакъл „Сън в лятна нощ”

Замислете се колко пъти сте си тръгвали в недоумение след постановка, нещо е останало неизяснено или гадаете заедно с приятели какво е искал да каже режисьора. Такъв вид формат, какъвто совалката предложи е нетипичен, но толкова приятен и необходим и за двете страни. 

Първото представление, което даде началото на „Театрална совалка 2020” – online на 29-и април, бе танцовият спектакъл „Екселсиор”. Както и всички последващи спектакли, и този представляваше live streaming, придружен от дискусия на водещата – актрисата Мартина Апостолова със създателите на представлението – хореографите доц. д-р Анна Пампулова и гл. ас. д-р Татяна Соколова, както и с две от участничките – Изабел Миткова и Михаела Петрова.

Танцов спектакъл „Екселсиор”

Най-скорошния спектакъл преди инициативат да излезе в лятна пауза беше на 29 юли със спектакъла „33 припадъка” от А. П. Чехов с режисьор проф. д-р Ева Волицер. Премиерата на спектакъла, който по думите на водещата Мартина „се свързва с много смях, пътувания и усмивки” е през 2013 година на сцената на театър „Възраждане” в столицата. Оттогава насам, представлението има многобройни гостувания на различни сцени не само в страната, но и по света.

Спектакъл „33 припадъка”

21 са спектаклите излъчени онлайн. 21 дена изпълнени с усмивки, спомени и малко по-нестандартна сцена. Ще продължавам да следя „Театрална совалка 2020” и след месец август, защото е пример за нещо ново, различно, иновативно и успешно.

Спектакъл „Вишневи сестри”

Вероятно всички може да се съгласим, че постановките онлайн са несравними с тези, които се изживяват на живо. Вероятно щеше да е много по-емоционално преживяване ако бе споделено от публика и артисти в една зала.

Уви, нищо в живота (поне на нашата планета) не е постоянно, а хората сме адаптивни към промени, дори когато не ни се нравят. Но ако има нещо, на което ни научиха последните месеци, то това е, че без изкуство човешкото същество не може. И както когато се борим за оцеляване и търсим начини да останем живи, така търсим и намираме възможност и за изкуство и култура, защото все пак „изкуството, ако не е хлябът, то е виното в живота.” (Жан Паул Рихтер).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: