Тамара Ангеловска е на 21 години, учи оперно пеене и актьорско майсторство в Нов български университет. Родена е в Скопие, Македония. Освен тези две специалности, тя свири на флейта и пиано. Има много световни награди, които са свързани с музиката, а нейната цял е операта. Тамара е трудолюбива, амбициозна, с ясно поставени цели. Тя е ведра, отговорна, изпълнителна и приятелски настроена, лесно се адаптира при всекакъв вид промяна. Тя е изпълнена с много позитивна енергия.
Тамара, какво е за теб музиката?
За мен музиката е извор на живот. Нещо, без което не мога да си представя нито един ден. Тя е част от мен, част от моята душа. Музиката е нещо, което ме води в живота, насочва ме и ми дава сили да продължавам напред.
Каква е връзката между музиката и театъра?
Музиката и театърът за мен имат огромна връзка. Музиката е театър и театърът е музика. Аз не знам кое от двете е по-силно за мен и как бих била добър интерпретатор без театър или обратно – добър актьор без музика. Театърът е емоция и любов. Магията се дава и черпи от публиката. Изкуството е нещо, което ме завладява и ме подтиква… нещо, което разобличава моята личност чрез експонирането на различен вид чувства.
Защо избра да се занимаваш с изкуство?
Мисля, че моят избор беше направен още с първите мои репетиции. Това беше мое решение. Мой характер.
Кои са трудностите и предизвикателствата, пред които се изправят хората на изкуството?
Предизвикателства да, но не и трудности, поне за мен. Когато обичаш това, с което се занимаваш, нищо не е трудно, нито един проблем, нито нещо, което може да наруши желанието да застанеш на сцена и да покажеш своите знания. А, моят девиз е, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш и успяваш като публиката всеки път вижда това и истински го оценява.
Как ти се отрази изолацията от КОВИД-19?
Жалко е това, което се случва в света, всичките тези затварания, карантини и ограничения, но аз никога не мисля песимистично. Шест месеца прекарах в моя дом, до моите най-близки и всъщност това ме накара да разбера колко те ми липсват. И, не само моите близки, но и моите приятели, сънародници, с които не поддържах физически контакт, но въпреки това бяхме в непрекъсната комуникация и с нетърпение чакахме деня, в който да продължим с нашите срещи. През този период намерих нови приятели и започнах да репетирам върху нови спектакли, за които всеки ден неуморно работиx и се надявм в най-скоро време да бъдат реализирани. Това което е най-важно е, че не трябва никога да се губи надеждата, а трябва храбро да се ходи, да се продължава с целите и успеха по този начин ще се появи.
Какво да очакваме от теб?
Аз оставам същата личност, посветена на моите цели и разбира се на онова, което беше спряно поради пандемията. В момента работя върху проекти, които искам да завърша. Предстои ми представяване на театралните пиеси. Разбира се предстоят и нови проекти, свързани с класическото пеене, за които се подготвях всичките тези месеци и предстоят още много нови проекти.
Кое е нещото, което те вдъхновява?
Музиката, театърът, добрите дела, позитивните реакции на публиката. Искам да виждам щастието в очите на хората, особено ако аз имам принос за това. Важно е приятелството и още много други неща.
Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
С оглед на ситуацията, в която се намира светът пожелавам на читателите да пазят себе си и близките. Нека не забравят да живеят. Животът е толкова прост и за да бъде човек щаслив не му тряба много. Важно е да правим това, което ни прави щасливи. Важно е да работим върху себе си и да сбъдваме целите си, нека бъдем упорити и да взимаме храбри решения, ценейки другите. Нека читателите на това интервю да слушат добра музика и да следят театрални представления!
Вашият коментар