Любовта не е договор!

Автори:

Маринела Васкова и Денис Никифоров

В днешно време съществуват много различни начини да запазим любовта и най-съкровените си чувства към някого. Още с идването ни на този свят ние обичаме всеки, който ни дари с топлота. По този начин ние изпитваме сигурност, подкрепа и не искаме да се отделяме от този човек, който може да бъде както “мама”, така и “тате”, и “баба”.

Любовта не е договор, но може би с нашите родители имаме такъв, поне в “Акта за раждане”. Много хора мислят, че не си избират родителите, но според мен още преди да дойдем на този свят – нашите души ги избират. Любовта може да бъде под всякаква форма и не е само към родителите и рода ни.

Възможно ли е да замразим любовта към нашия партньор завинаги, тъй като в живота всяко едно нещо има начало и край? От какво зависи любовта? Любовта договор ли е? Ние ли избираме любовта или тя нас? Какво е точно любовта? Начин ли е да остане с нас завинаги, само с един лист хартия? Брачните договори обет или по-скоро задължение са?

Когато става дума за любов в мислите ми започва да се лее текста на Димчо Дебелянов от стихотворението “Аз искам да те помня все така”, какво има предвид автора за любовта в тази творба? Той ясно пакзва, че никога не знаем колко дълго ще бъдем с човека до себе си, но въпреки това спомените и любовта могат да бъдат вечни:

“Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.”

Всеки един от нас среща през живота си любов, която никога няма да забрави. Тази любов остава завинаги отпечатък в нашата душа. Доказателство за това е цитат от същото стихотворение на Димчо Дебелянов:

“А все по-страшно пада нощ над нас,

чертаят мрежа прилепите в мрака,

утеха сетна твойта немощ чака,

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

изгубила дори за сълзи сила. –

Аз искам да те помня все така…”

В живота нищо не е вечно, но за всяка раздяла има причина. На въпроса: “Възможно ли е да замразим любовта към нашия партньор завинаги, тъй като в живота всяко едно нещо има начало и край?”, бих отговорила, че в този живот нищо не е на всяка цена. Любовта зависи от намеренията на двама души и със сигурност не може да кажем, че е договор. Пример за това мое мнение са разделите между хората и ежедневните разводи. Аз смятам, че няма случайни срещи и всяка една емоция с любим човек ни учи на много.

Любовта е най-чистото чувство на Земята и не може да бъде ограничена в какъвто и да било договор. Тази емоция към нас самите започва още от преди да сме се родили и по този начин се научаваме да я даваме цял живот. Във всеки един от нас съществува иската на любовта, дори и да не си даваме сметка за това.