От влюбване до обичане и Любовта с главно “Л”

Автор: Маринела Васкова

На всеки един от нас в даден момент му се е случвало да обича. Разликата между влюбването и обичта е наистина огромна, макар и хората доста често да ги бъркат и да твърдят, че са еднакви – влюбване и обич са наистина доста различна понятия. В следващите редове, ще ви представя моята гледна точка за разликата на тези две емоции и какво всъщност означават те…

Какво за вас е любовта?
Вярвате ли в истинската любов?
Каква е разликата между това да обичаш и да си влюбен?
Можем ли хем да обичаме, хем да сме влюбени?

Както написах в горните редове: “Много от нас бъркат любовта с обичта”. Макар и близки за две напълно различни състояния, които хем могат да ни накарат да полетим и адреналина да ни се покачи до връх Еверест, хем можем да изпитаме такова разочарование, с което да достигнем края на Марианската падина.

Има моменти, в които времето спира, заедно със сърцето. Спираш да мислиш, спираш да чуваш, спираш да виждаш, само чувстваш това, което се случва тук и сега. Обичаш и несъзнателно се лекуваш от проблемите. Хубавите моменти се редят един след друг, усещаш пламъка отвътре и живееш за момента. Желаеш просто да се видиш с човека, пак и пак, никога не стига.

Усещаш всеки хубав и лош трепет умножен по две. Чувстваш утеха и спокойствие, и мечтаеш времето да спре тук и сега. Чувствайки всички тези еуфорични мисли смятам, че спокойно всеки от нас, чувствайки тези трепети, може да си даде сметка какво точно имам предвид.

Да обичаш, е нещо чудесно, то е повече от чувство, то е решение. Ние избираме да проявяваме обич към себе си и към нашите близки, изпитвайки това невероятно чувство, нямаш време да мразиш и да бъдеш негативен към света: “Така съм зает да обичам всичко, че просто нямам време да мразя нищо”, е цитат на авторът Дейл Евънс, който допълва и потвърждава моите разсъждения.

Избираме в този момент. Избираме в следващия. Винаги имаме избор. В сравнение с предишното състояние на обич, тук е една идея по-премерено и общо. Защото обичта, както може да е между двама влюбени, така и между майка и дете, чисто приятелска, между треньор и ученик. Докато влюбването можем да го тълкуваме само между двама изпитващи доста по-различни и дълбоки състояния.

За мен лично чувствата да обичаш и да си влюбен, вървят ръка за ръка. Разбира се първосигналното чувство е влюбването, това което виждаме за първи път от човека. Може да бъде външен вид, първосигналните му черти на характера (тези, които показва, като първо впечатление на всички), очите, усмивката, даже и самата енергия, която излъчва, ако сме по-чувствителни и наблюдателни. Усещайки човека, идват и първите трепети, пеперудите в стомаха и оттук насетне емоциите, които ни дава привличането между двама души.

След това чрез вече “истинското опознаване”, повечето разкази и преминати ситуации (тъй нареченото опознаване), можем да започнем малко по-малко да се привързваме, а след време и обичаме. Първите изпитани трепети, чувства и целувки, никога не се забравят, но с течение на времето гледаме на тези неща доста по-наивно и по-детски, и имаме други приоритети, но въпреки всичко спомените, които остават никога не биха били забравени и смятам, че човек може хем да обича, хем да е влюбен, а именно това за мен е истинската любов с главно “Л”.

Любовта, която таим в душите ни, ще бъде виновна за щастието, за усмивката на лицата ни и всички радостни моменти в живота ни, макар и всичко понякога да носи разочарование, но това са тъй наречените: “Уроци на съдбата”, чрез които се учим. А, за вас истинската любов само носи удоволствие и радост, или понякога ви разочарова…? И има ли разлика между нея и тази с главно “Л”…?