Д-р Димитър Маникатов, кинезитерапевт в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.
Фокус: През зимните месеци има ли хора, които имат по-голяма нужда от кинезитерапевтична помощ?
Д-р Димитър Маникатов: Зимните месеци предразполагат към повече травми. Травмите нарастват през снежния период. При заледявания е нормално да има навяхвания, изкълчвания и счупвания. При подобен тип проблеми е необходимо да се намеси специалист, за да помогне за по-бързата социализация на човека и по-бързото му възстановяване към работния процес и работния цикъл.
Фокус: Мит ли е, че при някои от счупванията се наблюдава по-силна болка през зимата?
Д-р Димитър Маникатов: Чувствителността за болка при всеки организъм се различава. По-възрастните пациенти са по-чувствителни от промяната на времето като превалявания от дъжд. Те също така усещат болка при внезапна промяна на времето, като това са индивидуални характеристики при различните пациенти като чувствителност.
Фокус: Как помага кинезитерапевтът при пациенти с инсулт?
Д-р Димитър Маникатов: Инсултно болните се нуждаят от раздвижване от кинезитерапевт. Хората все по-често получават инсулт на 45 – 50 годишна възраст. Преди 10 години инсултът се появяваше след 60 – 65 годишна възраст. Здравната каса отделя на кинезитерапевта само 7 процедури след хоспитализацията, а човек след инсулт се раздвижва до 2 години. Това означава, че пациентът е необходимо сам да си поеме разходите по раздвижването след получаването на инсулта. Необходимо е раздвижването от специалист поне 2-3 пъти седмично. Кинезитерапевтът посещава инсултно болния като го обучава за двигателни действия и навици. Близките и роднините също мотивират инсултно болния, за да успее по-бързо да се възстанови към двигателна активност. Инсултите са две вида, хеморагичен с кръвоизлив или исхемичен със запушване като моят опит показва, че хеморагичните инсулти се възстановяват много по-бързо, но се повтарят по-често, а исхемичните инсулти се получават по-рядко, но възстановяването при тях е много по-бавно, което е от порядъка от 9 месеца до 2 години. За пълното раздвижване на пациента е ключово това дали е работил специалист с него или той просто е опитвал да се самораздвижи. Много от хората нямат финансова възможност, за да се изпълняват възстановителни процедури, но тези инсулти, които са се раздвижвали сами, дори след втората година ако специалиста успее да организира възстановителния ресурс на тялото, може да достигне големи резултати. Имал съм случаи на подобен тип инсулти, които са ставали физически активни с бастунче.
Фокус: При кои други случаи може да се прилага кинезитерапията?
Д-р Димитър Маникатов: Кинезитерапията може да се прилага във всички области на медицината. Това е така, защото няма област, в която кинезитерапията да не осъществи подпомагащо действие. По този начин се получава възстановяването на организма чрез двигателна активност. Кинезитерапията представлява терапия чрез раздвижване. Кинезитерапевта е бакалавър по висше образование като може да продължи магистър и докторантура. Масажистите са хора, които специализират курсове, които са 45 или 90 дневни и не е задължително да са завършили висше образование. Масажът е част от кинезитерапевтичният режим на възстановяване.
Фокус: Какви проблеми съществуват при кинезотерапията?
Д-р Димитър Маникатов: Проблемите при кинезитерапевтите и физиотерапевтите съществуват поне от 10 години. Това е така, защото са имали право да изпълняват много неща, които са свързани с учебния план. В него имаме кредити, които сме защитили и взели. Въпреки това през 2005-та година ни се взе голяма част от работата, която може да изпълняваме като кинезитерапевти. След това кинезитерапевтите са приобщени към физиотерапевтите. Дори се измисли специалност физикални терапевти. Той допълни, че Кинезитерапията е специалност, чиято цел е да подпомогне лечебно-възстановителната дейност на пациентите през различните етапи, независимо дали това е предоперативен или следоперативен етап. Учебните програми по Кинезитерапия в учебните заведения се различават.
Фокус: Какви проблеми съществуват при кинезотерапията?
Д-р Димитър Маникатов: При започване на работа в болнични заведения кинезитерапевтите се третират като масажисти. Това е обидно, защото кинезитерапевта учи минимум четири години, за да се водят, че работят дейност, която се учи 45 дни. Най-голямата трудност за кинезитерапевта е, че все още е господин никой. Според едни ние сме социални работници, според социалните работници сме медицински кадри и поради тази причина кинезитерапевта няма точна и ясна характеристика. Поради тази причина е важно обединяването на кинезитерапевтите и след завършване на специалността е добре те да получат членство, за да може всички кинезитерапевти да се подкрепят. По статистика над 3000 кенезитерапевти от цялата страна не членуваме никъде, което ни прави слаби като интересите ни са повлияни повече от физиотерапевтите, от колкото от кенезитерапевтите. Необходимо е да бъдем автономни като стоматолозите и медицинските сестри. Много от кинезитерапевтите се ориентират към частна практика. Поради тази причина е необходимо към специалността по кинезитерапия да има и здравен мениджмънт. По този начин специалистите по-лесно ще се може да се ориентират при започване на частна практика като така те ще са наясно, че е необходимо разкриване на фирма като едноличен търговец или ООД, след което ще имат умения да се саморекламират и да направят собствен бизнес. Малка е частта от специалисти, които работят в болнични или клинични заведения.
Денис НИКИФОРОВ
Източник на информация: http://focus-radio.net/д-р-димитър-маникатов-кинезитерапевт-7/
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар