ДОЦ. Д-Р АННА ПАМПУЛОВА: ИЗКУСТВОТО ПОМАГА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

Представяме Ви доц. д-р Анна Пампулова – преподавател по танцов театър и директор на „Програмен съвет“ към департамент „Театър“ в НБУ, хореограф в интервю пред колегата Денис Никифоров. Темата е свързана с въздействието на изкуството по време на криза, онлайн преподаването и посланието, което отправя за предстоящите великденски празници.


Доцент 
Пампулова, по какъв начин ни помага танцовото изкуство по време на криза?

В етапа, в който се намираме, наблюдавам отсъствието на суета в тази степен, която ни изпълва, когато присъстваме физически в социалното пространство. Темпото на живот е по-спокойно, като не ни разсейва стресът на социалната среда. Също така се обръщаме към себе си и близките. Аз самата успявам да запълня липсата от този интензивен живот преди карантината, като съм в по-близък контакт с близките и приятелите. Успявам да подредя дома си, да изчистя и обновя мислите си. Също така посвещавам повече време на гледане на различни концерти и спектакли. Онлайн достъпът е най-ценното нещо за ситуацията. Чувствам се смирена, изпълнена с нови емоции и още по-жадна за изкуство. Ненаситно гледам танцови представления и слушам камерни и симфонични концерти, по този начин изкуството помага по време на криза. 

Кои са плюсовете на онлайн преподаването?

Въпреки физическата дистанция сякаш осъществявам по-близък контакт със студентите. Това е, защото е персонална комуникация. Във виртуалната стая присъстват всички, но също така мога да усетя всеки един лично. Когато сме в балетната зала, енергията се разпростира в широкото пространство и виждам студентите, работещи едновременно. Сега имам възможност да ги натоварвам по различен начин и да изисквам персонални писмени и видео задачи. Виждам, че в момента енергията им е концентрирана в ученето, което ще доведе със сигурност до много добри резултати. 

Кои са трудностите, с които се сблъскват преподавателите, когато часовете са онлайн?

Пространството не е достатъчно, забавя се обратната връзка и се разчита на добър интернет, за да се чуваме и виждаме без прекъсване. Не мога да покажа всичко в мащаб. Вярвам, че през езика на тялото предавам на студентите енергията и емоцията, която танцът носи. В този случай думите и гласът са водещи. Мисля, че имахме нужда от този етап на обучение, защото е различен и фокусът е друг. Така обръщаме внимание на детайли и работим върху изразителността на отделните части на тялото. 

Онлайн винаги са се качвали лекции и тестове, предполагали ли сте, че това ще се случи с танците и театъра?

Системата Мудъл работи от години за връзката между преподавателите и студентите. Там сме научили учащите, че могат да намерят допълнителни видео- и текстови материали в подкрепа на обучението дори в практическите курсове по изкуства. Ръководството въведе тази практика, задължителна за начина на преподаване, и в края на годината отчитаме дейност в Мудъл. 

Преди извънредното положение имало ли е случаи, в които сте провеждали онлайн тренингови обучения?

Поне аз преди карантината не съм провеждала тренингови обучения онлайн, но съм качвала видео материали в подкрепа и на практическите курсове. Има колеги по изкуства, които са се срещали със студентите във виртуалната стая и са преподавали по този начин и преди извънредното положение. 

Смятате ли, че новите методи на обучение, които се осъществяват днес, ще ни бъдат полезни и след кризата?

Да, надявам се. Този вид срещи са различен поглед и фокус към материала. Танцът е необхватен и съм убедена, че има полза от всеки един начин на преподаване, ако педагогът е достатъчно ерудиран, иновативен и смел да прилага различни форми на преподаване. В крайна сметка ние отново ще бъдем в балетната зала, където ще се чувстваме свободни да приложим всички знания и да ги превърнем в умения.

Разкажете повече за включването ви в рубриката „Домашен университет“ на НБУ?


Това е една прекрасна идея на ръководството и отделите по комуникация на Нов български университет. Като модерен университет сме отворени за различни предизвикателства, за да сме полезни на своите студенти. Самото ми присъствие в университета ми дава усещането за дом и семейство, с цялата отговорност да съхраня идеологията на институцията. Готова да реализирам и подкрепям идеите за развитие на образователния процес, а защо не и „Домашен университет“. Грабнах идеята с усмивка. Видеата ми предизвикаха интерес и извън университетската среда. Това са хора в различен възрастов диапазон и различни професии. Получих обратно видеа от лекари, музиканти и дизайнери, реализирайки задачите, които демонстрирам и предизвиквам да бъдат изпълнени.

Снимка: Личен архив

Как преминава един Ваш ден вкъщи?

Преди шест месеца доц. Снежина Петрова беше качила публикация в социалните мрежи как преминава един нейн ден като майка и преподавател. Тогава коментирах тази публикация и сега ще може да я сравним със сегашното положение по време на карантина. 


Денят ми преди шест месеца: „След като преговорих уроците по георграфия, история, човека и природата, смених и гумите на колата. Всичко това се случи до обяд. След това прегрях студентите на станка̀ и среда – вероятно те разбраха, че да си танцьор, е болезнено. След това с две групи студенти разяснявахме човешките взаимоотношения чрез езика на тялото. Сетне съставих два доклада в офиса. После дойде време да съм майка – готвих пълнени чушки и уговарях репетиции с колеги за следващия ден. След вечерята със сина ми коментирахме темата за силата на въздействие чрез жеста. Четох книга на английски. След като си легнах, обмислях за довършителните движения по хореографията за „Цигулар на покрива“. Четейки поста на Снежи за нейното ежедневие осъзнах, че имаме капацитет за 36 часово денонощие, и предложих да внесем предложение за увеличаване на денонощието, защото не ни стигат 24 часа. :)))

Денят ми днес по време на карантина: Днес 13-ти април 2020година. След като проверих дали синът ми се е включил в онлайн обучение, си направих кафе. Написах доклад до ръководството на НБУ. Смених гумите на колата с летни. Проведох онлайн обучение във виртуална стая. Преподадох нови за студентите танцови термини, говорихме си, смяхме се … и накрая плаках… Липсват ми!  С тях съм, но искам да сме заедно в залата, да слеем енергиите си. Някак на изкуството танц му върви да е на живо. След лекцията направих 30 минутен екзерсиз – компилация от различни стилове танц. После бърз обяд на балкончето, отговорих на няколко имейла и се подготвих за следващата лекция. Дойде време за училищните домашни на сина ми. Приготвихме салата Гуакамоле за Технологии и предприемачество, преговорихме строежа на клетката и отговорихме на въпросите кои племена и от къде са нахлули на Апенинския полуостров и каква е легендата за създаването на Рим. Към 19 ч. приготвях вечеря с чаша вино под музиката на юбилеен концерт на Валентин Геров – запис от 2019 г., от камерна зала „България“. След вечеря говорихме за особеностите при общуването в различните култури. Видях и дъщеря си. Легнах с книга в ръка. Сънувах няколко сънища.

Вижда се, че няма много голяма разлика в интензитета на ежедневието ми. Единствено липсата на репетиции по проекти в различни театри и на тези със студентите към университетски спектакли.

Какви нови проекти и идеи предстоят, дори те да бъдат и онлайн към настоящия момент?

Предстоеше да излезе премиерата на един камерен спектакъл в Народния театър с режисьор Николай Поляков. Започна много интересен процес и ми се искаше така, както сме поели инерция, да го довършим, но с това прекъсване може би ще успее да „озрее“ и да се родят нови идеи. Така че приемам всяка една ситуация за положителна. Вероятно има защо да се случва. Към края на сезона ми се иска да почивам сред природата. Да бъда на каравана до морето, както всяка година. Жадувам за тези мигове. 

Но преди почивката предстои участие с Белослава и откъси от студентския танцов спектакъл „Картини от една изложба“  на Sofest на 12 юни. Също така и подготовка за следващата учебна година за кандидатстудентски изпити, защото като административно лице – директор на „Програмен съвет“, нося и тази отговорност. Пожелавам си и следващата година да имаме отново амбициозни и талантливи студенти.

Какво е вашето послание за предстоящите великденски празници към всички, които четат това интервю?

Желая смирение, обич и благоденствие! Да използваме периода, за да изпитаме търпението си. Да преподредим дома и мислите си. Да се обърнем към приятелитете си да ги подкрепим. Да прегръщаме близките, с които преминаваме заедно през кризата. 

Светли празници на всички! 

Бъдете здрави и усмихвани!

доц. д-р Анна Пампулова – департамент „Театър”.


Снимка на корицата: Цветан Игнатовски

Източник: https://theatredepartment.nbu.bg/bg/aktualno/doc-d-r-anna-pampulova-izkustvoto-pomaga-po-vreme-na-kriza!43061

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: