Това е една история от преди няколко дни, която ни показва, че в живота нищо не е сигурно и вечно. Благодарение на всичко това, което ми се случи осъзнах, че трябва освободим място за новите неща в живота.
В утрото на първи септември телефонът ми отказа да тръгне. Операционната система се срина от прекалено много налична информация. В мобилния си апарат съхранявам както лична информация, така и всички контакти. Не си спомням кое съм запазил в „облака” и кое не. Оказа се, че нищо от последните две години. Поредният динамичен ден, но съдбата реши, че имам нужда от почивка.
„Телефонът на абоната е изключен или извън обхват”. Това беше първи септември за всички, които искаха да ме чуят! Беше странно както за мен, така и за тези, които ме търсеха. Въпреки това успях да осъществя всичките си срещи, но по-важно е какво научих от този рестарт – без резервно копие?!!
Първо не се почувствах никак зле. Всичките ми спомени от последните две години останаха в историята. Загубих много телефонни номера. Но си дадох сметка, че…
– Най-хубавите снимки ги имам на хартия.
– Може да имам хиляди телефонни номера, но всъщност тези, които са ми най-важни си ги възстанових още на втори септември.
– Старото трябва да освободи място за новото.
И така усетих лекота, пречистване, сила и мотивация за нови спомени, нови контакти, нови емоции и преживявания. Ако не се беше бъгнал телефона ми едва ли щях да си дам сметка, че всичко истинско остава, а фалша трябва да бъде изхвърлен в историята и то без резервно копие!
Автор: Денис Никифоров
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар