Онлайн театърът се превърна в част от нашето „ново нормално” тази година. В дигиталното пространство имахме възможността да се насладим на спектакли от „Калигула” у нас до „Франкенщайн” в Лондон само с помощта на няколко клика пред компютъра.
Артистите и режисьорите обаче не се забавиха и с въвеждането на нов вид театрално преживяване – онлайн театър на живо. В този формат, актьорите играят ролите си в реално време с едно малко изключение – сцената е техният дом.
Някои скептици могат да се изкажат остро за липсата на магия от сцената, но фактите са, че театърът, особено в България, има нужда от иновативни похвати като този, с които да привлече зрители, за да оцелее. По същата причина, по която и душата на зрителя има нужда от театър, за да оцелее. И не само, един от първите опити за онлайн театър на живо у нас бе повече от успешен.
Журналистическата драма „Историята Ти (ти) в мен“, на тема насилието сред подрастващите в нашето общество, се състоя на 18 ноември от 19:00 ч. Актьорите се намираха на собствените си дигитални сцени и с помощта на ефекти, взаимодействаха един с друг, така че да предадат същата емоция, която зрителя би почувствал в театралната зала. За момент, това онлайн, на пръв поглед „дистанцирано” преживяване, се превърна в крайно емоционално. За целта допринесоха няколко елемента.
В оригиналния формат на спектакъла, има въздействаща музика и графики, които се въртят на заден фон върху бяло платно. В онлайн формата на събитието, тези ефекти бяха пред очите на зрителя, те бяха на екрана му и тяхното въздействие бе много силно и емоционално.
Други ключови елементи бяха погледите в камерата. Някои от сцените изискваха актьорите да поглеждат в камерата на монитора си. По този начин, те сякаш гледаха в очите на всички зрители застанали зад техните устройства. Подобно взаимодействие едва ли може да се осъществи на живо – актьорът, очи в очи с всеки един зрител.
Покрай онлайн процеса на работа има хора, които колкото и уверени на живо, не се чувстват комфортно дори да включат камерата на онлайн срещата си, а актьорите на „Историята Ти (ти) в мен“ играха сякаш екрана е окото на зрителя, наблюдаващо всяко едно тяхно движение.
Колкото до темата на самата постановка, тя е като пътуване с влакче на ужасите, което всеки зрител сам трябва да изпита за себе си. Това е постановка, за която е трудно да се говори, именно защото е на тема, за която е неудобно да се говори в обществото. Тя е постановка за болката, физическата и емоционалната, за погубването на живот, буквално и преносно. „Историята Ти (ти) в мен” всъщност разказва 5 ужасяващи истории, по действителен случай. Истории, които са се превърнали в 30-секундни репортажи или в статии по 400 думи. Истории, които не обичаме и избягваме да слушаме и четем.
Спектакълът повдига много важни въпроси, като „Кой и как ни учи на състрадание?”, „Имат ли давност такива истории?”, „Какво е направило извършителите – престъпници? Защо?”.
Онлайн постановката, по текст и режисура на Възкресия Вихърова, бе изпълнена с изключителен професионализъм и успешна адаптация на формат, който само преди година едва ли сме си представяли, че ще бъде възможен.
Смятам, че екипът на спектакъла е избрал точно тази история да разкаже, за да вдъхне живот на едни имена, драскани по статии и повтаряни по телевизията. За да вдъхне душа и контекст на бездушевните репортажи. Така се учи на състрадание.
Режисьор:
Възкресия Вихърова
Сценография:
Зарко Узунов
Хореограф:
Росен Михайлов
Костюми:
Христина Дякова
Актьори:
Росен Белов, Веселин Мезеклиев, Мартина Апостолова, Антоанета Петрова, Росица Гевренова, Яна Грозданова, Добриела Попова, Диана Спасова и Ася Иванова.
С участието на представители на НУЛЕВОТО ПОКОЛЕНИЕ – 15 студенти от програма „Театър“ на НБУ.
———————————————————
Автор на статията: Даяна Беловеждова
Визия „Историята Ти (ти) в мен”: НБУ
Снимки: Християна Стоименова
Редакция и цялостно оформление на статията: Денис Никифоров
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар