Скъпи читателю, предстои да видим от различни погледи стихотворението “Очакване”.
Може да чуеш мое изпълнение на творбата под формата на звуково рецитиране.
Всеки, който има желание, има възможност да прочете “В очакване” в следващите редове.
В ОЧАКВАНЕ
В едно китно и тихичко селце, живее тя с лъвско сърце.
С коси от грижи побелели и златни ръце, изгледала е двама синове.
Пораснали и станали “човеци” топлят майчиното сърце.
А, тя от зори до мрак вкусни гозби им приготвя пак.
В бащиния дом щом те се завърнат, очите й от радост блестят, сърце припка играе и от щастие сияе.
Когато са щастливи те, спокойно е нейното сърце.
А щом ти заговори с нежен глас, нейната доброта си проличава от раз.
Сутрин носи ти топло кафе, а вечер завива те с топло одеалце.
Ей такава майка си мечтая да имам и аз, бих слушала историите и в захлас.
Как с живота се бори всеки час и пак живот дарява на нас!
Нейната кожа с мъдрост пропита, знае тя що е болка и тъга, и как на обич да научи своите деца.
Минала през радост и тъга, дарява те винаги с топлина, а нейната усмивка е лъч светлина!
Леля Катя се казва тя, и макар отдалеко усещам, че с нея сладко ще ми е кафето и ще ми е топло на сърцето.
И в мига, в който я зърна, силно ще я прегърна.
Обгръща ме с такава топлина, сякаш съм и дъщеря.
Приседнала на прага, протегнала ръце, с поглед носещ се в далечината очакваща да види своите синове.
Копнее внуци да прегърне и с любов нежна, дете с тях да се превърне.
Защото тя не е само жена, тя е майка, баба, съпруга и най-вече е един от малкото човеци в света.
Драги читателю, замислял ли си се как тази картина преживява и вижда леля Катя?
Когато се чух, как рецитирам стихотворението „Очакване“ – аз се замислих. И така се роди идеята до погледна през нейните очи, в следващите редове, през очите на леля Катя. Това е едно мое предположение, разсъждение и усещане за нейните чувства и емоции. За някой може да бъде докосване, а за друг просто художествена измислица.
В ОЧАКВАНЕ ОТ ЛЕЛЯ КАТЯ
За себе си какво да кажа, аз съм майка на двама синове.
Живея в скромна къща, в малко селце.
Децата си остават деца, независимо колко пораснали са те. Обичам да полагам грижа и доброта, когато те се завръщат у дома.
Макар и пораснали, но станали “човеци” – те продължават да топлят моето майчино сърце.
Когато моите деца се завърнат у дома, чувствам цялата топлина, но също така копнея да раздавам майчината обич към всички хора, близки до сърцето.
С удоволствие на всеки приготвям кафе и в студеното време бих предложила и топло одеалце.
Усмивката е винаги на моето лице, щом чуя гласовете на моите синове.
И ето ме в очакване сега, приседнала на прага на бащиния дом, чакам да ги прегърна пак.
Скъпи читателю, ето че направихме друг и различен поглед върху стихотворението “Очакване”. Ако съм успяла да те докосна и вдъхновя, опитай сега да напишеш подобна творба от името на синовете на леля Катя, която може да ни изпратиш във Фейсбук страницата на Театрална школа Magic Art, където се обучавам онлайн и индивидуално в модулно обучение по театър, творческо писане и комуникации.
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар