От началото на месец март в медийнито пространство акцентът е: COVID-19! На тази новина все още не е направен обзор. Това е така, защото темата не се изчерпва, а постоянно се появява нова и нова информация. Преинформираността, освен че тревожи и плаши хората, ги кара да се замислят върху абсурдните и противоречиви неща, които чуват всеки ден.
Факт е, че най-коментираната тема в света повиши рейтинга на много медии. Въпросът е какво ще се случи с тези медии, след като отмине пандемията, и дали потребителите ще им простят за страха и ужаса от преинформираността, който са преживели! Тези журналисти заедно със своите събеседници не спират да всяват паника в съзнанието на хората!
В настоящия текст не подценявам по никакъв начин опасността от COVID-19 и не изразявам никакво мнение по темата, което да е свързано със здравето ни, защото нито съм лекар, нито психиатър.
Аз съм журналист и по този повод в следващите редове анонсирам, анализирам и коментирам това, което се случва.
Нека се върнем още в началото. Всичко започна с това, че нямаше случай на COVID-19 в страната ни. По това време всички се надяваха и си мислеха, че ще ни се размине. Така още в края на месец февруари се обясняваше на зрителите в националния ефир как грипът от тип Б е в пъти по-опасен!
След откриването на първият случай на COVID-19 същите тези хора, които обясняваха, че няма страшно, започнаха емоционално да обясняват за опасността на вируса. В този случай медиите нямат вина, защото отразяват ситуацията и противоречивите мнения.
Някой ще каже, че е човешко да се греши. Да, всеки греши, но е недопустимо да се греши в националнен ефир. Също така вирусът не се появи за първи път през март в България! От декември до февруари имаше достатъчно време за информиране за всеки един от нас, а когато ни предстои да застанем пред обществото – грешките са недопустими! Особено по време на пандемия.
В момента постоянно се вземат и променят решения. Също така се налагат правила.
Сега дойде време за няколко въпроса:
Защо не се спряха границите, преди да има регистриран случай на COVID-19 в страната?
Защо се измерваше температурата на хората, когато инкубационният период на заразата е дълъг?
Кога ще се спре всяването на паника от страна на правителството?
Ролята на държавата не е ли да създава ред и да се грижи за гражданите си, а не да въдворява хаос и да насажда страх?
През годините провеждаше ли се адекватна здравна политика?
При наличието на 360 болници правителството се страхува, че няма кой да лекува хората. Защо ли?!
В моето и Вашето съзнание в този момент със сигурност изникват много въпроси, започващи със „защо“?! Защо медиите не спират да ни информират с непотвърдена информация за COVID-19? Тук със сигурност ще се сетите за хотелите на Роналдо!
Защо? Защо? и Защо?
Журналистическа етика – какво имам предвид?!
В лекциите по журналистика се обяснява, че всяка новина трябва да съдържа 5-те К: Кой? Какво? Кога? Как? Къде?
Журналистическата етика се свързва с това, че репортерът има право да информира за една катастрофа, но няма право да показва кадри на жертвите, които биха могли да увредят по някакъв начин психиката на зрителя!
Друг пример, който мога да дам е свързан с това, че може да се съобщи, че дадена личност претърпява операция, но е недопустимо да се излъчват кадри от операционната!
Как се отразява на вашата психика въпросът с начина на поднасяне на информация за COVID-19? Нека всеки си отговори сам и да потърси отговорност както от медийните канали, така и от тези, които са го накарали да се почувства зле.
COVID-19 е пример за това, че е важно да се научим да отсяваме информацията! Както в една градинка могат да се открият четирилистни детелини, така и между всички събеседници и информационни канали съществуват такива, които са отговорни към своите потребители! Нека открием тези личности и информационни канали и да ги следваме! Благодарение на пандемията по-лесно ще можем да ги отсеем! Това може да бъдат наши приятели, колеги, медици и информационни канали, които не ни заливат с излишна и плашеща информация.
През годините аз зададох много журналистически въпроси както директно, така и чрез Закона за достъп до обществена информация. Така не спирах да се боря за здравната ни политика!
Многократно съм питал за бързите реакции при заболявания, при които всяка секунда е важна! Свързвал се с ИА „Медицински одит“. Писал съм жалби! Разследвах болници! Към настоящия момент имам редица публикации за границата на безхаберието! Получих много отличия. Свързвал съм се с много потърпевши пациенти.
Факт е, че случващото по-света ни показва за опасността от COVID-19 и не бива да подценяваме заразата! Въпросът е каква е действителността в България?!
Знаете ли, че и по време на сезонния грип – нямаше места в инфекциозните отделения в страната?
Знаете ли, че причината за това е само една – алчността, която превърна и здравната ни система в битпазар?
Дали след кризата политиците и търговците, а и всички ние, ще преосмислим ценностната си система и как?
И пак питам: 360 болници, но няма кой да лекува?
И към всички, които смятат, че разходката в гората без струпване на много хора е опасна – питам:
Как затварянето по домовете в София на 2 млн. души до края на извънредното положение с право да си обменят на воля бацили във всеки хранителен магазин, ако все още имат пари, ги пази от COVID-19?
Нека не забравяме и за заболяванията, които се причиняват от обездвижване. Темата е дълга. Въпроси много, а отговори едва ли ще получим.
Вярвам, че ще доживеем, за да видим!
До читателите на ДИКТОФОН МЕДИЯ: Бъдете здрави и използвайте пандемията, за да преосмислите приоритетите си. Имайте ценностна система! Мислете и си дайте реална представа за нещата. На много хора се налага да работят на две места, за да се издържат.
Въпросите ми могат да продължат и в друга посока: Нормално ли живеят възрастните с такива ниски пенсии?
Пак искам да подчертая, че не мога да кажа нищо за COVID-19 като заболяване, защото не съм лекар! Затова нека слушаме препоръките на медиците, но нека и не забравяме, че рискът по време на пандемия не е свързан само с вируса. За това нека се грижим за здравето си и да търсим медицинска помощ ако получим и друг проблем.
Пандемията от COVID-19 все някога ще свърши. Здравето е най-важно, но въпросът е как ще продължим да живеем след като изчезне вируса? Нека всеки си отговори сам!
Завършвам този текст с това, че COVID-19 няма да спре да вкарва страх в почти всеки дом в целия свят. За огромно съжаление няма как да спрем жертвите на заразата, но въпреки това истината е, че ужасът и паниката с нищо не ни помагат!
Автор: Денис Никифоров
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар